lovech - Ekspediciya Atlantida

Хенри извика на групата да спре. Докато другите с благо­дарност разчистваха снега от близките скали и сядаха, той сва­ли раницата си и внимателно извади тънка папка от един от джобовете ѝ. Лора се приближи до него и той започна да пре­листва страниците, пъхнати в защитни найлонови пликове.

- Поредна проверка? - подкачи го тя. - Мислех, че вече си ги научил наизуст.

- Немският не е най-силният ми език - напомни ѝ той, току що открил интересуващата го страница. Хартията беше обезцветена, станала на петна от влагата и времето.

Секретните документи от Аненербе - Немското друже­ство за родово наследство “Туле”, част от Хитлеровите SS под прекия контрол на Хайнрих Химлер - бяха намерени скрити зад тухлите в една изба на замъка Вевелсберг в се­верна Германия. Вевелсберг е бил главната квартира на SS и средище на нацистката мания към митологията и окултното. В края на войната били издадени заповеди за разру­шаването на замъка и унищожаване на съхраняваното в него познание. Някой бе избрал да престъпи тези заповеди и да скрие документите.

А сега те бяха в ръцете на семейство Уайлд.

Предишната година Бернд Руст, стар приятел и състудент на Хенри, се беше свързал с него във връзка с откритието. Повечето от намерените документи на SS бяха върнати на немското правителство, но знаейки за интересите на Уайлд, Рycт бе поел професионален риск и тайно бе запазил няколко страници, в които се споменаваше Атлантида. Макар и полу­чени от приятел, тези страници съвсем не бяха евтини, но Хенри бе убеден, че си струват всяко пени.

Въпреки леката неприязън, че използва нацистки доку­менти в разследването си - дотам, че дори не каза на дъще­ря си за тях, споделяйки информацията само с Лора и оста­налите членове на групата, - той също така знаеше, че без тях никога нямаше да намери Атлантида. По някакъв начин нацистите бяха успели преди половин век да открият нещо, което им беше позволило да стигнат почти до края на пътя.

Аненербе бе организирала експедиция до Тибет през 1930-та година, а после и през 1940-та, когато войната бе обхванала Европа. По повеля на изтъкнати нацисти, члено­ве на злокобното дружество "Туле”, между които и Химлер, в Азия били изпратени общо три експедиции. Според чле­новете на дружеството "Туле” под Хималаите лежали под­земни градове, построени от легендарните потомци на атлантите, които имали общ произход с висшата арийска раса. Въпреки че пътешествениците направили много открития, свързани с тибетската история, те не открили нищо за атлантите и се върнали в Германия с празни ръце.

Но получените от Хенри страници разкриваха, че е има­ло и четвърта експедиция, пазена в тайна от самия Хитлер.

Фюрерът не бил предразположен да вярва в митове чак толкова, колкото последователите си. С ескалирането на вой­ната той решил прагматично, че е по-добре ресурсите на стра­ната да се изразходват за военната машина, отколкото за екс­педиции, преследващи легенди на другия край на света.

Но Химлер се проявил като истински привърженик на тази идея. И откритията на Аненербе го бяха убедили, че е пипнал легендата.

Шок за Хенри беше, че той и Лора се движеха по съща­та пътека... само че половин век по-късно. Съшивайки ниш­ките от десетки, стотици исторически извори, мъничките парченца доказателства постепенно оформяха все по-разбираема картина.

Преди десет години семейство Уайлд бяха ходили с дъщеря си в Мароко, за да изследват един археологически обект на морския бряг. За радост на Хенри бяха открили сле­ди от древно селище, скрито под африканските пясъци... само за да изпаднат миг по-късно в отчаяние, когато осъзна­ха, че някой ги е подвел да отидат до там. Освен няколко нищо не струващи останки, обектът бе разграбен.

Сега Хенри знаеше от кого.

Нацистите бяха сглобили същия пъзел и бяха изпрати­ли експедиция до Мароко. Наръчът документи от Аненер­бе, който сега държеше, разкриваше само намеци за онова, което бяха намерили, но заради силата на тези открития бе изпратена друга експедиция в Южна Америка. Какво бяха открили там, страниците не казваха - но пък разкриваха крайния резултат от мисията. Той бе довел нацистите до Тибет, до Златния връх.

До тук.

- Иска ми се да имахме повече информация - въздъхна Хенри. - Да знам какво точно са намерили в Южна Америка.

Лора обърна една страница.

- Получихме достатъчно. Щом стигнахме дотук. - Тя прочете една фраза от разлагащата се, покрита с петна хар­тия: “Златният връх, за който се твърди, че започва да свети с пукването на зората между две тъмни планини”. - Бих ка­зала... - тя погледна нагоре към надвисналата планина, - че това пасва точно на описанието.