Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Само една чаша, моля! - настоя Озир. - Имам една бу­тилка „Вдовицата Клико”, жалко ще е да я изпия сам.

- Ами всичките ваши… - Тя щеше да каже „мацки”, но размисли и избра „млади приятелки”.

- Последователките ми? - Той поклати глава. - Прекрас­ни са, но понякога предпочитам по-интелектуална компания. Някой със собствена история. Като откриването на Атлан­тида. - Той отново се усмихна. - Само една чаша.

*

Три чаши по-късно Нина беше коленичила върху легло­то на Озир, а роклята ѝ беше разперена около нея в копри­нен кръг.

- И аз се озовах на онази платформа заедно с Екскалибур, а Джак се канеше да пусне генератора, за да започне война… когато изведнъж бум! Еди взриви ръчната граната. Корабът започна да се взривява на етапи, като във филм за Джеймс Бонд. Наложи се да бягаме с нещо, което прилича­ше на реактивен глайдер - едва не замръзнахме до смърт, преди да се приземим на риболовния кораб. Господи, как миришеше само!

- Животът ви е много по-голямо приключение от моя - рече Озир, който се беше излегнал до нея. - И късметът оп­ределено е бил на ваша страна.

- Ако бях наистина такава късметлийка, нямаше да ме прострелят. Вижте тук. - Тя повдигна полите си и показа го­лемия кръгъл белег от куршум върху десния си хълбок. Очи­те на Озир се разшириха при вида на голия ѝ крак, който се намираше точно пред лицето му. - Нито пък животът и ка­риерата ми щяха да бъдат съсипани.

- Вече няма защо да се тревожите за това, Нина - увери я той. - Щом намерим пирамидата на Озирис, животът ви ще стане… такъв, какъвто го поискате. Освен това ще про­дължи много дълго.

Тя отпи от чашата си.

- Ще получа ли доживотна доза от хляба на Халид за дълъг живот?

- Ще получите каквото пожелаете.

- Радвам се да го чуя. - Тя се намръщи леко при споме­на за лабораторията в швейцарския замък. - Но дали е безо­пасно? Нали казахте, че е генетично модифициран?

Озир се засмя.

- Разбира се, че ще е безопасно. Нали и аз ще го ям! Не, генетичните модификации в маята ще я направят точно та­кава, каквато искам да бъде.

- А каква точно? Или брат ви ще ви се развика, ако ми кажете?

Той отново се изсмя подигравателно.

- Понякога изглежда така, че Шабак ръководи Храма, а не аз! Не, брат ми просто е свръхпредпазлив, както винаги. Генетичните промени се правят отчасти, за да получим меж­дународни права и патенти върху новия организъм - все пак маята се култивира много лесно. Не искам всички да могат сами да си пекат хляба на Озирис - те трябва да идват в Хра­ма на Озирис, за да го получат. Освен това - той я погледна заговорнически, красивите му черти изведнъж придобиха вълчи вид - не искам да се престаравам в регенерацията на телесните клетки. Не е достатъчно хората да си го купуват веднъж в годината. Трябва да си го купуват веднъж в месе­ца или още по-добре, веднъж седмично.

- Сякаш се опитвате да ги пристрастите към него.

Той сви рамене.

- Какво е една скромна сума пари всяка седмица в за­мяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскатт за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.

Несъмнено в държави, където Храмът търси полити­ческа изгода, помисли си Нина.

- Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?

- Кой е по-подходящ, не мислите ли? - отвърна Озир. - Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред чо­века, който му е донесъл безсмъртието. - Той пресуши ча­шата си. - Още шампанско?

Нина погледна празната си чаша.

- О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…

- Ще отворя още една бутилка. - Той взе чашата ѝ и сле­зе от леглото.

Тя легна и затвори очи.

- Благодаря ви, Халид.

- За мен е удоволствие - отвърна той с усмивка, която пред­полагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. - Извинете ме за момент.

Той затвори вратата и се загледа с обожание в отраже­нието си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.

За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.

- Виждам, че си се разположила удобно. - Той дръпна чаршафа… и видя ухиленото лице на Еди Чейс.

- Чупката, Ромео - изсъска Еди и тикна револвера на Кротала в лицето му.