Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Двата автомобила спряха едновременно - носът на състезателния болид се беше врязал под предната броня на буса.

Еди се надигна с пъшкане. Рамото му, което се беше уда­рило в ръба на кокпита, го болеше така, сякаш бе отнесъл удар с бейзболна бухалка. Но защитните системи на състе­зателната кола бяха свършили работа: той успя да стане и да се отдалечи, клатушкайки се, от мястото на катастрофа­та. Когато се наведе да си събере разпилените неща, му се зави свят. Дългата старт-финална права водеше на юг, право към пристанището.

- C’est James Bond!101-извика някой. Еди осъзна, че на­около се е събрала тълпа - нищо чудно, като се имаше пред­вид, че мъж, облечен със смокинг, току-що беше разбил състезателен болид в центъра на Монако.

Шофьорът на ферарито гледаше ужасено огромната вдлъбнатина на колата си.

- Изпратете сметката на тим „Озирис”! - извика Еди, преди да хукне към най-близкия отвор в бариерите. Пропра­ви си път между зяпачите и когато първата полицейска кола се озова на мястото, той вече беше изчезнал в тълпата.

*

- Разбил я е? - каза ужасено Озир. Шабан му се беше обадил да докладва. - Намери ли го? - Отговорът беше от­рицателен. - Поне полицията залови ли го? - Същият отго­вор. - Чудесно, направо прекрасно!

Нина направи всичко възможно, за да скрие ликуването си.

- Той съсипва всичко, до което се докосне - изсъска вме­сто това тя. - Връзки, животи… състезателни коли…

- Разбирам защо искате да се отървете от него - промър­мори той, преди отново да заговори в телефона. - Връщам се на „Слънчев барк”. Да, с доктор Уайлд. Не, аз… Себак, не искам да чувам това повече. Събери колкото се може повече хора. Полицията също ще го търси, така че подслушвайте радиостанциите им. Искам да го намерите. - Той се заслу­ша в думите на Шабан. - Само ако е абсолютно наложител­но - не искам повече проблеми с властите, не и тази вечер. Заловете го и го откарайте на яхтата.

- Нали не възнамерявате да го убиете? - попита Нина, когато той приключи разговора.

Озир посочи остатъците от партито.

- И без това ще ми е трудно да го обясня. Последното нещо, от което имам нужда, е да пусна телевизора и да видя новинарския бюлетин, в който съобщават, че Себак е арес­туван за убийството на съпруга ви!

- Тогава какво ще правите с Еди, когато го заловите?

- Средиземно море е много голямо и много дълбоко.

- А-а-а… страхотно. Така ще си спестя парите за адво­кат по развода.

Озир се изсмя студено.

- Е, изглежда партито свърши. Не знам дали зодиакът вече е сглобен, но бихме могли да проверим лично. Дайте ми няколко минути да се сбогувам.

Той се приближи до близката група хора, изпълнен с та­кава сърдечност и съчувствие, сякаш вътре в него се беше задействал превключвател. Нина се възползва от възмож­ността да отиде до вратата. Зърна Мейси сред зяпачите и ѝ махна да се приближи.

- Къде е Еди? - попита Мейси. - Добре ли е?

- Засега - измъкна се. Със състезателната кола.

Мейси се усмихна.

- Знаете ли, съпругът ви е страхотен човек.

- Да, и аз така мисля. - Тя погледна към двора. Озир продължаваше да разговаря с гостите. - Виж какво, колкото и странно да ти прозвучи, но тук като че ли е най-безопасното място за теб. Шабан и приятелите му отидоха да търсят Еди, а Озир възнамерява да ме отведе на яхтата, за да видим зодиака.

- Страхотно, но не би ли трябвало да си тръгна, когато това място затвори? Няма да мога да си взема стая, дори и да има свободни - паспортът ми е у Еди!

- Точно сега това е най-малкият проблем, Мейси. - Нина отново се обърна; Озир я гледаше. - Ще измислиш нещо. Трябва да вървя. Ако аз или Еди не се свържем с теб, от дру­гата страна на площада има хотел - изчакай ни във фоайето му, ние ще те намерим.

Мейси не остана доволна, но кимна с глава.

- Успех, доктор Уайлд. Пазете се.

- Ти също. - Нина се върна в двора и се приближи до Озир. - Готов ли сте за тръгване?

- Идва кола, която ще ни откара до пристанището. - На лицето му се появи изкуствена усмивка. - Ще се наложи оба­че да заобиколим - като че ли на „Света Девота” има пътен инцидент! - Шегата предизвика приглушен смях.

Озир хвана Нина под ръка и я поведе обратно към кази­ното. Когато пазачите се отместиха, за да го пропуснат да мине, Мейси се шмугна в двора и побърза да се отдалечи, преди персоналът на казиното да я забележи. Партито се беше развалило след като голямата му атракция беше изчез­нала сред пушек от изгоряла гума.

Но Мейси забеляза друга атракция: привлекателен рус мъж в състезателен гащеризон, който развълнувано разгова­ряше с двама по-възрастни мъже. Тя предположи, че това е пилотът, и се приближи към тях.