Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осве­тяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.

Хамди и Шабан забързаха към него.

- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са бло­кирани.

- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.

- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само сту­дентка.

- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.

- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.

- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.

- Ти к’во мислиш?

Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.

- Смятате да… - Хамди млъкна, шокиран.

- Нямам намерение да прекарам следващите десет годи­ни в египетски затвор заради някаква си шибана студентка.

- Доктор Хамди - каза Шабан, - ако тя се измъкне, вие и Гамал ще трябва да се оправяте с Бъркли. Боби, трябва да изпратим хора да наблюдават хотела ѝ, летището, всеки, към когото би могла да се обърне за помощ. Американка ли е?

Хамди кимна.

- Използвайте контактите ни там, за да откриете къде живее… както и къде живее семейството ѝ. Изпратете хора да наблюдават къщите им, да записват телефоните им. Тряб­ва да ѝ затворим устата.

- Разчитайте на това - каза Кротала. Второ изщракване - втори пистолет.

Мейси се разтрепери, почувства ужасно гадене. Смята­ха да я убият! Всички инстинкти ѝ подсказваха да побегне, но тя не смееше дори да се помръдне.

Един от охранителите извика от южния край на храма, докладвайки, че останалите входни коридори са празни. Кротала прекара лъча на фенерчето си през двора.

- А онези камъни там, до стената? Може ли да се е из­качила по тях?

Той тръгна нататък, токовете на каубойските му ботуши затропаха върху каменните плочи.

- Иди с него - каза Шабан. За момент Мейси си помис­ли, че говори на Хамди, преди да осъзнае, че се обръща към един от охранителите.

Онзи, който беше дотичал в коридора подир нея.

Нямаше никой между нея и източната стена…

Адреналинът надделя над страха ѝ. Тя се надигна и по­бягна по стената, след което скочи на по-горното ниво.

- Хей!

Кротала я беше видял.

Мейси ахна ужасено, очаквайки пистолетен изстрел - но такъв не последва. Шоуто беше свършило, стотици хора биха чули изстрела. Тя се качи на следващия каменен блок и се озова върху ръба на източната стена. Земята беше на повече от шест метра надолу.

Кротала изпълзя като гущер по стената, над която тя се криеше. Охранителят побягна назад по коридора. Мейси се обърна, наведе се и се спусна. С пръсти, вкопчени в коро­зиралия камък, тя се плъзна надолу, драскайки с върховете на обувките по стената.

Трябваше да се пусне…

Отново я прониза болка, когато се удари в земята и пад­на по гръб, но беше твърде уплашена, за да позволи това да я спре. Претърколи се и побягна през прашното простран­ство. Публиката се пръсна, хората се понесоха към най-близ­кия изход във външната ограда.

Зад нея охранителят се катереше по металната решетка, а Кротала беше достигнал най-високата част на стената и я търсеше с поглед, намери я, но я изгуби пак, когато тя вряза в тълпата. Някой извика възмутено, но Мейси не му обърна внимание, а се приведе и започна да се придвижва в тълпа­та туристи. Ако успееше да достигне изхода, градската зона на Кайро беше само на няколко стотин метра зад оградата…

Охранителят беше прескочил решетката. Кротала се приземи до него. Още хора тичаха по алеята над храма. Мей­си ускори ход, разблъскайки тълпата в отчаяния си стремеж да се добере до изхода. На портала стояха двама мъже с бе­лите униформи на туристическа полиция, но явно още не бяха уведомени за преследването. Хайде, движение…

Кротала и охранителят се затичаха. Охранителят изкре­щя на полицая и онзи се огледа. Някои от туристите направи­ха същото, спирайки, за да видят причината за суматохата.

Пролуката се разшири. Мейси се възползва и премина през портала, преди някой от полицаите да успее да реаги­ра. В момента, в който единият от тях тръгна след нея, тя вече беше изминала половината разстояние до тъмната алея между най-близките постройки. Тя тичаше сред сен­ките. Достигна до кръстопът и пое надясно, във вътреш­ността на лабиринта. Зад гърба ѝ отекваше тракането на стъпки. Наляво, отново надясно. Дано да не е глуха уличка, дано да не е…