Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Залата на летописите, хранилището на древните египетски знания, намираща се под Сфинкса и превъзхождана само от Александрийската библиотека, дълго време беше смятана само за мит. Но частно финансирани археологически разкопки в Гиза бяха открили папируси, които описваха не само самата Зала, но също така и как да се стигне до нея - през коридор, който някога се е спускал между лапите на Сфинкса. Когато беше научно потвърдено, че страниците са на повече от чети­ри хиляди години, Залата изведнъж стана една от най-горещи­те теми в археологията и египетското правителство разреши на Агенцията за световно наследство да проведе разкопки, които да проверят дали казаното в Свитъците е истина.

Проблемът беше, че както Мейси добре знаеше, на АСН бяха предадени три свитъка.

Обаче тук имаше четири.

Тя се приближи, безшумно изговаряйки думите, докато превеждаше текста. Беше научила древния език от баба си, заедно с египетската история и митология, и в края на краи­щата нейното хоби ѝ беше повлияло при избора на научна кариера. Новият свитък даваше повече информация за Зала­та на летописите, отколкото АСН беше видяла: не само за ме­стоположението, но и за съдържанието ѝ. Пишеше нещо за зала с карта, зодиак, който разкрива местоположението на…

- Пирамидата на Озирис? - прошепна Мейси невярва­що. Това беше още един от митовете на баба ѝ. Озирис беше легенда, предхождаща дори Първата династия от преди поч­ти пет хиляди години, и никъде не се говореше, че и той е имал голяма гробница, подобно на фараоните.

Но папирусът твърдеше точно обратното. Пирамидата на Озирис, гробницата на царя-бог. Нямаше и намек, че ста­ва въпрос за мит; текстът изглеждаше като истинско описа­ние на Залата на летописите.

- Виж ти! - възкликна тя, когато осъзна какво означава това. Ако Пирамидата на Озирис беше истинска, същото се отнасяше и за човека, погребан вътре. Не легендарен бог, а владетел от плът и кръв, до момента изгубен във времето. Ако тази гробница можеше да се намери, това щеше да е едно от най-великите открития в историята…

Тя погледна плановете на масата. Местоположението на входния тунел към Залата на летописите от изток към запад и разкопките на АСН бяха ясно отбелязани, както и друг, по-дълъг тунел откъм север.

Той пресичаше отдолу съвременния път и водеше - тя осъзна това - право до палатката, в която се намираше в момента.

Мейси се обърна към дървената кабина. Панелът пред нея беше закрепен за панти и в него имаше грубо изрязана дупка, служеща за ръкохватка. Тя пъхна ръка в дупката и разтвори панела.

Сега вече знаеше къде са изчезнали тримата мъже. На­долу. Подвижна стълбичка се спускаше в шахта; дъното ѝ на повече от шест метра надолу беше слабо осветено. Мар­кучът, изхвърлящ изпаренията от генератора, се издигаше по единия ръб на шахтата, машината сега се чуваше ясно.

Както и някакви гласове.

Те се приближаваха.

Възбудата напусна Мейси, заменена от страх. Някой извършваше свои собствени тайни разкопки, опитвайки се да изпревари АСН в намирането на Залата на летописите. Опитвайки се да намери Пирамидата на Озирис за себе си.

Което означаваше, че ако я хванат тук… тя беше в опасност.

Какво можеше да направи? Да каже на някого - на Бъркли или на Хамди? Но Гамал явно беше замесен и те щяха да по­вярват на него, а не на нея. Нуждаеше се от доказателство…

Тежестта в джоба на бедрото ѝ. Фотоапаратът.

Тя го измъкна и го включи. Очакването обективът да се разгъне и екранът да светне никога не ѝ беше изглеждало толкова продължително.

Откъм шахтата се чу тракане. Някой се изкачваше по стълбата.

Със свито гърло от нарастващата паника, Мейси снима четирите папируси, после наведе апарата, за да снима пла­новете. Щрак…

- Какво е това, по дяволите? - Викът идваше отдолу, ак­центът беше американски. Типът със сакото от змийска кожа. Беше видял светкавицата.

Още един вик. Охранителят отвън. Мейси чу как стъп­ките му се приближават към палатката. Тракането от подвижната стълба беше по-силно, по-бързо, сякаш мъжът се беше забързал.

Тя побягна.

Охранителят дръпна платнището на входа на палатката - точно в момента, в който Мейси профуча оттам, като го блъсна встрани и спринтира към храма. Премина през пласт­масовата мрежа, преди той да е успял да си възвърне равно­весието.

- Хей! - извика тя, надявайки се някой от разкопките на АСН да я чуе, но гласът ѝ беше заглушен от говорителя на шоуто. Отзад Шабан крещеше заповеди да я хванат.