- Ами… да - призна той. - Същата.
- Вие ли сте съпругата на Еди? - поиска да знае Ейми. Нина кимна. - Добре, вижте какво - съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?
5.
- И така - каза Еди на следващата сутрин и се отпусна на дивана, - когато казах „да видим какво ще ни донесе утрото”… нямах предвид точно това.
- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.
- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.
- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен телефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се обадил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…
- На кмета? - възкликна изненадана Нина.
- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмихна безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арестант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.
Нина сви устни.
- Защо на нея?
- Защото тя гарантира за нас. Това, че Змийската кожа пръсна главата на онзи тип пред половината нюйоркска полиция, показа кои са лошите, но ако не се беше застъпила за нас, щяхме здраво да загазим.
- Да се застъпи за теб, искаш да кажеш.
Този тон му беше познат.
- О, Господи! Какво?
- Знаеш много добре какво, Еди. Тази жена - бил си с нея онзи ден, когато ми каза, че си с Грант Торн!
Той разпери раздразнено ръце.
- Да, признавам си! Но между нас няма нищо - тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.
- Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?
- О, по дяволите - въздъхна той, - не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.
- Какво тогава да си мисля? - сопна му се Нина, но преди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна бутона: - Да?
- Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.
- Качвай се горе. - Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. - Ще го обсъдим по-късно.
- Няма какво да обсъждаме - сопна се той. - Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?
- Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очаква от съпрузите - да си помагат един на друг.
- Става въпрос за съвсем друго нещо.
Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен поглед от съпругата си.
- Влез, Мейси - каза тя.
- Благодаря, доктор Уайлд - отвърна тя и влезе в апартамента. - Радвам се, че сте добре.
- Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?
- Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефона ви. - Тя го подаде на Нина. - А при вас как мина?
- През по-голямата част от нощта ни разпитваха в полицията, което беше забавно. Между другото, това е съпругът ми - каза Нина, посочвайки Еди. - Еди. Чейс. Който очевидно всеки път оправдава фамилията си31, когато стане въпрос за фусти.
Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.
- Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина - и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.
- Здрасти. - Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли - твърде стар, твърде плешив - и се подсмихна.
- И така - каза той, сядайки на дивана, - след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво става тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което става в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?
- Познавате Грант Торн? - попита Мейси. - Много е готин!
- Тук не става въпрос за Грант Торн - обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. - А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?
- Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.
- Аз пък мисля, че е доста яко - обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.
- Какво има? - попита Нина.
- Наскоро видях един човек със същото сако… - Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. - По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме заведе Грант!
Читать дальше