Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

В колата се забиха още куршуми, към оглушителните изстрели на револверите се присъедини ритмичното потракване на автоматично оръжие. Двамата мъже не признаваха никакви заповеди. Еди надникна иззад предната броня на таксито и видя, че двамата бързо отстъпват заднешком, след като в стрелбата се включиха и други полицаи. След като един от колегите им беше ранен и имаше заплашени цивил­ни, те нямаше да се поколебаят да ги убият, но Еди искаше поне единият да остане жив, за да каже защо са искали да убият Нина.

Той взе глока и стреля под колата, улучвайки десния гле­зен на гологлавия. Мъжът падна на земята и се разкрещя. С присвити от болка очи се обърна към Змийската кожа.

- Помогни ми!

Онзи отвърна на погледа му и с безизразно лице го про­стреля в главата.

- Боже! - прошепна Ейми. Змийската кожа потърси при­критие зад преобърнатия додж. Тогава осъзна какво се кани да прави Еди. - Не, почакай!

Но Еди вече беше изскочил иззад таксито и тичаше към пикапа с насочен пистолет. Целта му се криеше зад доджа… който не беше по-непроницаем за куршумите от таксито. Прицели се ниско, с надеждата, че ще го улучи в краката и изстреля серия куршуми към кабината на пикапа…

Змийската кожа изскочи и стреля. Но той не се целе­ше в Еди.

Мишената му беше газовата бутилка на количката за хотдог, която се взриви като бомба.

Взривната вълна събори Еди на земята. Когато полицаите се съвзеха от експлозията, Змийската кожа вече се беше отда­лечил по Четирийсет и трета улица и се изгуби сред тълпата.

Еди смачка една горяща питка за хотдот и се изправи с изкривено от болка лице. Ейми изтича към него, останали­те полицаи се пръснаха наоколо - някои помагаха на ране­ния полицай, останалите се впуснаха в безплодно преслед­ване на убиеца.

- Добре ли си?

- Ще оживея - изръмжа той, поглеждайки към гологла­вия мъж. - За разлика от него.

Ейми поклати глава, все още зашеметена от сцената, на която беше станала свидетел.

- Хладнокръвно убийство пред група ченгета? Този тип е луд!

- Може би, но се справя много добре. Мисля, че няма да го заловите.

- Ще видим - отвърна Ейми с наранена професионална гордост - но и с известно примирение.

Грант се приближи с пребледняло лице.

- Годподи, човече! Ти, ти… - Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. - Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!

Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.

- Това ми е работата.

- Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, как­вото и да е, просто ми кажи. Твое е.

- Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се - поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.

- Човече! - Грант погледна към мурсиелагото. - Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина” и го изпълни!

Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито из­глеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха от­блясъците на пожара.

- Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…

Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.

- Гръм… - започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земя­та, преди огънят да достигне до резервоара.

Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.

Еди седна.

- И мълнии.

Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново на­прави снимка.

- Божичко!

- Имате застраховка, нали? - обади се Ейми.

Той постепенно се успокои.

- Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.

- Еди!

Еди се изправи и се обърна към Нина.

- О, Боже, добре си!

- Остави ме мен, ти как си?

Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в кола­та имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.

- Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.

- Май ще ни трябва повече от една - отвърна ѝ Ейми, коя­то вече беше извадила радиостанцията си. - Еди, не знам как­во стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. - Тя по­гледна Нина, след това и Грант. - Както и вие, и вие… По дяво­лите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!

- Познаваш ли я? - обърна се Нина към Еди.

- Да, приятелка.

Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.

- Чакай малко… твоята приятелка-полицайка? С която беше онази сутрин?