Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Споменаването на Чарли я подсети нещо.

- Къде беше тази сутрин? Опитах се да ти се обадя, но не ми вдигна.

- Защото работех. Когато съм на работа, не мога да про­веждам лични разговори. Знаеш го много добре.

- Но когато ти се обадих, не беше на работа. Чарли ми звънна - не можел да се свърже с теб и попита дали знам къде си.

Той се поколеба, смутен.

- Кога е било това?

- След като излязох от ООН. Някъде към един и половина.

- А, да, вярно. Бях с Грант Торн.

- Странно - рече Нина със съвсем невесел глас. - Чар­ли ми каза, че си на работа чак късно вечерта.

Почти можеше да чуе звука от скърцащия му мозък.

- Така стана, защото… направих услуга на Грант. Извън работа.

- Що за услуга?

- Искаше да отида да му взема портокалов сок. - Виж­дайки подозрителното ѝ изражение, той продължи: - Сери­озно ти говоря! Проклетият кучи син го домързя да прекоси една улица, за да си купи сам!

- Мислех, че в договора ти има клауза, че не се занима­ваш с подобни неща. Все пак си бодигард, а не иконом.

- Ами като ми предложи да ми плати петстотин долара, някак си забравих за нея.

- Платил ти е петстотин долара, за да му купиш пор­токалов сок?

Той измъкна от джоба на якето си банкнотите, които беше получил предишния ден, и ги хвърли на масата.

- Виждаш ли? Човекът наистина има повече пари, от­колкото здрав разум.

Нина погледна подозрително парите. Познаваше Еди достатъчно добре, за да разбере кога увърта, а този път из­глеждаше доволен от бързата си мисъл. Може би Грант Торн наистина беше проявил абсурдна щедрост, макар да ѝ се струваше, че тук имаше още нещо.

- Какво прави през останалото време? Портокалов сок се купува бързо.

- Да беше видяла опашката - отвърна той с широка ус­мивка, която бързо изчезна под погледа на Нина. - Да, свър­ших и още нещо…Срещнах се с един приятел.

Погледът ѝ се напрегна.

- Приятел или приятелка?

- Приятел полицай.

За голямо негово облекчение Нина не се заяде, че това не пречи да е едновременно полицай и жена. Вместо това каза:

- Не знаех, че имаш приятели полицаи.

- Извинявай. Не знаех, че трябва да ти представя пълен списък на всичките си връзки по света. Аз имам много приятели!

Тя не беше сигурна дали той нарочно наблегна на това „аз”, но нямаше намерение да го остави без коментар.

- За разлика от мен ли имаш предвид?

- Това пък откъде ти хрумна? Никога не съм казвал, че нямаш никакви приятели.

- Хубаво. Защото аз имам приятели. Имам… - Тя се за­мисли и лицето ѝ се смръщи, докато обмисляше отговора. - Имам Пайпър.

- Която се премести в Сан Франциско.

- Мат! Мат Трули ми е приятел!

- Не си разговаряла с него от месеци.

- Но си остава мой приятел! Освен това Лола! - добави Нина, размахвайки триумфално ръка. - Лола ми е приятел­ка. Всъщност двете ще вечеряме заедно утре. Така че, да, имам приятели.

- Никога не съм твърдял, че нямаш! Защо го приемаш толкова навътре?

- Защото… защото има нещо друго, което ме потиска - призна тя. - Почти всичките ми приятели са археолози или историци. И тъй като медиите ме направиха на пух и прах, те се държат с мен така, сякаш съм радиоактивна.

- А може би въобще не са били истински приятели - каза ѝ Еди. - Защо веднага предположи, че сутринта съм се срещал с приятелка? Какво, да не би - ха! - да не мислиш, че имам любовница?

- Не, просто… - Главата ѝ клюмна. - Това щеше да е идеалният завършек на този ужасен ден. Просто си го по­мислих и повече не можах да си го избия от главата. Ти си непрекъснато навън, а аз… ами, напоследък не съм особено приятна компания. Пък и нали се сещаш, не сме правили секс доста отдавна.

- Пет дни е „отдавна”?

- Оженихме се скоро - би трябвало да правим секс на всеки пет минути! - Тя се отпусна на дивана. - Господи. След всичко, което ни се случи, си мислех, че поне бракът ни ще бъде онова идеално нещо, което да ни помогне да пре­живеем трудностите. Но…

- Нали не си размислила? - попита загрижено Еди.

- Не, Боже, не. Просто… съвсем не е такъв, какъвто си мислех. Какъвто се надявах, че ще бъде.

- Бракът е като живота, така мисля. Нещата винаги се променят и човек се адаптира към тях. Има една поговорка сред военните - не знам кой я е казал, Наполеон или някой друг: “Никой план не оцелява след сблъсъка с врага”.

- Казал го е фелдмаршал Хелмут фон Молтке - попра­ви го Нина, спечелвайки изненадан поглед от съпруга си. - Но ако бракът е план, кой тогава е врагът?

- Всеки и всичко извън тази стая.

- Мразя тази стая.

- Добре де, далеч от този диван.