Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Така ли? Хм. Не му е присъщо да изключва телефона си, когато не е на работа.

- Не е ли с Грант Торн?

- Не, чак довечера. Вижте, ако се чуете с него в близкия един час, кажете му да ми се обади. В противен случай ще дам работата на едно от другите момчета.

- Ще му кажа. - Тя прекъсна връзката. Щом Еди не е на работа, тогава какво правеше и защо телефонът му беше из­ключен? Освен това… защо ѝ беше казал, че ще бъде с Грант Торн цял ден?

През афектираното ѝ съзнание преминаха всевъзможни сценарии. И нито един от тях не беше добър. Дали не праве­ше нещо, за което не искаше тя да разбира? Последните ня­колко месеца не се отразиха добре на връзката им. Дали си нямаше някоя друга?

Тя разтърси глава, отказвайки да го приеме. Еди не би ѝ го причинил.

Дали?

Тя стигна до станцията Гранд Сентръл и хвана метрото за Куинс, поемайки по тъжния път към Блисвил. По пътя телефонът ѝ звънна веднъж - не обаждане, а текстово съоб­щение. Еди. Кратък, както винаги.

„Извинявай, имам работа. Ще звънна после. Как мина в ООН? Целувки, Еди”.

- Страхотно мина - въздъхна Нина.

*

Черната лимузина „Кадилак” прекосяваше центъра на Манхатън.

- Почти стигнахме, господин Торн - обяви шофьорът.

- Добре - отвърна Грант. Той беше облякъл официалния костюм, който беше купил предишния ден. Разхлаби яката си с пръст. Беше ужасно напрегнат, съвсем различен от оби­чайния, самонадеян Грант, когото всички познаваха.

- Добре ли сте? - попита Еди.

- Да, да, чудесно. Но, знаеш ли, това е голяма работа. По-голяма от наградите „Пийпълс чойс”.

Еди предпочете да запази мнението си за себе си. Нюй­оркската „църква” на Храма на Озирис всъщност беше вну­шителна сграда в Ийст Мидтаун, с неонова табела над вхо­да, представляваща египетско око, затворено в триъгълник, който сигурно символизираше пирамида. Но докато сграда­та не беше нещо забележително, тълпата отвън беше съща­та като край червения килим в нощта на Оскарите.

- Много хора - каза той. Неколцина мъже в ушити по поръчка тъмнозелени блейзъри прочистиха терена, за да може кадилакът да мине.

- Много популярна религия, човече. Та кой не иска да живее вечно?

- Зависи с кого живееш. - Лимузината спря. - Искате ли да изчакам в колата?

- Не, ела с мен, поогледай се. Може пък да решиш да се присъединиш.

Този път Еди успя да сдържи саркастичния си коментар. Той излезе от лимузината и отвори вратата на Грант. Щом звездата се появи, тълпата го посрещна ентусиазирано.

- Здравейте, здравейте! Радвам се да ви видя - извика Грант, показвайки мегаватовата си усмивка, която му беше помогнала да печели по десет милиона долара на филм.

Мъжете в зелено го обградиха в кордон и той тръгна към входа, ръкувайки се с почитателите си и позирайки за сним­ки. След като лимузината се отдалечи, Еди внимателно ог­леда тълпата, търсейки някакви признаци на заплаха, но като че ли всички се държаха прилично. Той побърза да ускори крачка, повеждайки Грант към входа.

Скоро се разбра, обаче, че не кинозвездата е днешната атракция. От сградата излязоха още хора и вълна от облече­ни в тъмнозелени блейзъри мъже се устреми като снегорин през тълпата, разчиствайки тротоара. Някой извика:

- Това е Озир! - Тълпата се обърна като един, за да по­срещне пристигащата дълга лимузина.

Ако Грант беше посрещнат с ентусиазъм, то сегашното приличаше на истерия. На Еди му стана много забавно, ко­гато протегнатата към Грант ръка, която той се канеше да стисне, изведнъж изчезна, оставяйки го с изражение на из­ненада и обида на лицето. Охраната застана от двете страни на вратата на лимузината.

Халид Озир излезе навън.

Щом го зърна, Еди веднага усети в него онова специал­но качество, притежавано от малцина щастливци - природна могъща харизма, която прозираше през увереността, с която се движеше, и неустоимия блясък в очите. Еди пред­положи, че мъжът е на около четирийсет години, макар да имаше вътрешното усещане, че Озир е много по-възрастен, отколкото изглежда. И докато Грант беше просто филмова звезда, човек, постигнал статуса си благодарение на добрия си външен вид, скромен талант и отличен агент, Озир при­личаше повече на филмова легенда, някой, който щеше да засенчва поколение след поколение млади таланти. Еди по­гледна към клиента си. На лицето на Грант беше изписана смесица от сляпо възхищение и мъничко завист.

- Здравейте, приятели! - Гласът на водача на култа прогърмя над приветствените викове. - Радвам се, че виж­дам толкова много от вас тук! Нека светлината на Бога-слънце Ра ви благослови!