Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Залата се огласи от нов трясък на счупено стъкло и стомана, когато джипът се блъсна в отсрещното стълбище и се изкачи някъде до средата, преди стъпалата да рухнат под тежестта му.

Еди се изкатери обратно на подиума.

- Благодаря, приятел - каза той на Грант. Сега, когато и двете стълбища бяха потрошени, култистите бяха хванати в капан. - Как ти се струва истинският екшън?

Все още разтърсен, Грант отговори:

- Аз… ъ-ъ-ъ… предпочитам холивудската му версия.

- Тогава да те връщаме там. Да вървим.

Те заобиколиха строшения олтар. Първата граната про­дължаваше да изпуска сълзотворен газ, принуждавайки Нина да се изтегли към тях. Еди се огледа разтревожено.

- Къде е Мейси?

Очите на Нина се насълзиха, когато жилещите изпаре­ния достигнаха до лигавиците ѝ.

- Там някъде - изпъшка тя, сочейки мъглата.

- Мейси! Чуваш ли ме? - Той дочу женска кашлица откъм облака. - Добре, ще трябва да преминем през него. Опитайте да не дишате, покрийте очите и носовете си и се дръжте за мен. - Той протегна ръце.

Грант също усети лютивите изпарения и лицето му се изкриви.

- Не го ли усещаш? - попита той Еди, когато двамата с Нина го хванаха за ръцете.

- Не, този е доста слабичък - в SASна тренировките ни пускаха в стаи, които бяха пълни с много по-гадни неща. Накрая свикваш. Така, готови ли сте? - Двамата кимнаха и стиснаха носовете си. - Напред!

Той хукна към облака, дърпайки Нина и Грант след себе си. Очите му веднага се насълзиха, в непокритата му кожа сякаш се забиха десетки иглички - тренировките го бяха на­правили нечувствителен към повечето действия на сълзо­творния газ, но не го бяха имунизирали срещу него, а и бяха минали няколко години, откакто за последен път беше по­падал на такова нещо. Но той не спря да върви, докато не излязоха от мъглата.

Къде беше Мейси?

Границите на лютивия облак бяха неравни и той про­дължаваше да се стеле гъст над земята въпреки свежия вятър, който нахлуваше през разбитите врати. Отново чу кашлица и забеляза една превита фигура.

- Мейси! Насам, по-бързо! - Той се освободи от Грант и Нина и хукна към нея.

Примига, за да прочисти лютивите сълзи от очите си…

В мъглата имаше две сенки.

- Мейси!

Но беше твърде късно.

Другата фигура се оказа Шабан. Той сграбчи Мейси, притисна пистолет към главата ѝ и я придърпа пред себе си като човешки щит, но после осъзна, че противникът му не е въоръжен…

Нина бутна Грант зад останалата статуя, а Еди се хвърли на пода, опитвайки се да се скрие в облака сълзотворен газ. Над главата му профуча куршум.

След като го изгуби от погледа си, Шабан стреля два пъти по Нина и Грант, откъртвайки парчета от статуята. По­сле отново заби дулото на пистолета в главата на Мейси и тя изпищя.

- Лоренц! - изкрещя той. - Вземи контейнера!

Нина се престраши да надникне и видя стоманения кон­тейнер да лежи на пода в другия край на подиума. Лоренц го вдигна и се обърна към Шабан за нови заповеди.

- Качвай се в хеликоптера! - извика египтянинът, дока­то се изтегляше назад, повлякъл съпротивляващата се Мей­си със себе си.

Еди изскочи от мъглата и се прикри зад статуята, която се намираше най-близко до Шабан и лакея му. Шабан отно­во стреля, куршумът издрънча в хромираната статуя.

- Ако тръгнеш след мен, ще я убия! - предупреди той, когато стигна до страничния изход. Лоренц отвори вратата и двамата се измъкнаха навън.

Еди се разкашля.

- Господи! - разтърка той очите си. - Доста са проме­нили формулата на това нещо от последния път, когато го дишах!

Нина се приближи бързо до него, следвана от Грант.

- Какво ще правим сега?

- Като за начало ще го отведеш на безопасно място - каза Еди и кимна към актьора. - След това ще спуснеш мос­та, за да могат Асад и хората му да влязат.

- А ти?

- Аз отивам да прибера Мейси. - Вятърът беше разсеял газа достатъчно, за да забележи нещо на пода: пистолет, из­пуснат от някой от пазачите. Той го взе и за огромна изнена­да на Нина ѝ го подаде. - Стреляй по всичко зелено.

- Защо не го вземеш ти? - попита тя.

- Защото на портала все още може да има пазачи.

- Няма да ходя при портала, идвам с теб!

- Не, трябва да се погрижиш за Грант!

Грант го погледна обидено.

- Хей, мога и сам да се грижа за себе си, човече!

- Някога стрелял ли си с истински пистолет? - попита Еди.

- Да.

- По човек?

- Не. - Той повдигна вежди. - Чакай малко, тя да не би да е стреляла?

- Твърде често - отвърна Нина. - Еди, ти…

- Сега не му е времето да спорим - сряза я Еди и хукна след Шабан. - Просто свали моста! - Той стигна до изхода и се обърна назад. - О, да, и благодаря, че ме спаси. Сега изчезвай оттук!