Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Грант каза, че е там - възрази Мейси. - Това не е ли достатъчно?

- Не, трябва ни визуално доказателство - което трябва­ше да ни осигури съпругът ви! - рече той рязко на Нина.

- По дяволите! - Тя изтича към отворената задна врата на микробуса и погледна безпомощно към замъка, но си спомни нещо и се включи към канала на телефона. - Грант! Чуваш ли ме, Грант?

Разнесе се шумолене на плат, последвано от глас:

- Да, тук съм.

- Грант, хванаха Еди! Трябва да се махнеш оттам… - В този миг ѝ хрумна една идея. - Телефонът ти! Ако напра­виш снимка на зодиака, египтяните ще могат да нападнат!

- Чакай малко - хванали са Еди? По дяволите! - В обик­новено спокойния глас на актьора се промъкна паника.

- Грант, Грант, просто ме чуй! - извика Нина. - Върви в залата с реликвите и снимай зодиака! Така ще можем да спа­сим и теб, и Еди! - Тя се обърна към Асад и го попита дали снимка от телефон ще е достатъчна. Той кимна утвърдително.

- Хубаво. Спасяване. Добра идея. - Тя чу стъпките му, докато прекосяваше стаята, след което се чу шумолене на плат, когато пусна телефона в джоба си. - По дяволите, ня­кой идва!

Вратата се отвори и се разнесе глас:

- Господин Торн?

- Д-да?

- Церемонията ще започне скоро. Елате с нас.

- Да дойда с вас тримата? - попита Грант. - Разбира се. Личният ми ескорт, а? Яко!

Нина разбра какво иска да ѝ каже - обграден от трима­та мъже, той нямаше да успее да снима зодиака.

А без снимка… двамата с Еди трябваше да разчитат единствено на себе си.

*

Единият от охранителите изскочи от лабораторията.

- Намерихме това! - извика той, показваше пакета С-4.

Шабан погледна към радиодетонатора, който хората му бяха взели от Еди.

- Експлозиви? Не особено умен ход. Но човек може да го очаква от теб.

- Спазвам принципите си - каза Еди, избягвайки да по­глежда към пещта. Вторият пакет нямаше да бъде открит лес­но, а тъй като в джоба му имаше само един детонатор, логично беше Шабан да предположи, че и взривът е само един.

Но дори и да не намереха втората бомба, това нямаше ни­какво значение: С-4 беше изключително стабилен експлозив, който можеше да се взриви само при наличието на голяма го­рещина и физически удар - а те се осигуряваха от взривната капсула в пакета. За да взриви лабораторията, му трябваше радиодетонаторът. А Шабан едва ли щеше да му го върне.

- Как разбра, че съм тук? - попита той, опитвайки се да отвлече вниманието на египтянина от детонатора. Докато не го унищожеше, все пак съществуваше някакъв шанс…

Шабан посочи несъразмерното му сако.

- Лоша кройка. Винаги съм държал силите за сигурност на Храма да имат прилепнали униформи. На Халид му ха­ресваше, защото така всички изглеждаха добре, но това има­ше и друго предимство - лесно може да се разбере кога се е вмъкнал външен човек.

- Много умно, Двулики.

Шабан стисна зъби, но се въздържа да му отговори лично, а кимна на Брома, който удари Еди с дръжката на писто­лета си и го запрати на колене на пода.

- Оу! Задник!

- Трябваше да му наредя да те застреля, но имам една по-добра идея.

Еди въобще не хареса тона на гласа му, но си замълча, докато мъжете го изправяха на крака. От лабораторията из­лезе още един мъж.

- Не намерих нищо друго - докладва той.

Шабан погледна блокчето С-4.

- Това е достатъчно. - Той погледна към детонатора, из­вади батерията му и го смаза с тока на обувката си.

- Мамка му! - промърмори Еди. Сега скритият заряд можеше да бъде взривен единствено саморъчно - отнасяй­ки го със себе си. Пакетът нямаше таймер.

Египтянинът разчете изражението на лицето му.

- Нямаш резервен план? Лошо. - Той се усмихна студе­но. - Дошъл си чак дотук заради церемонията ми. Сега… ще бъдеш част от нея.

С вързани зад гърба ръце, Еди беше поведен към храма.

Той беше много по-голям от аудиторията в Париж. Вра­тите, през които влизаха култистите, водеха към стълбище от стъкло и стомана, което се спускаше към огромна арена, изпълнена от стотици хора.

Централната пътека беше празна, покрай нея, като по­четна стража, бяха наредени мъже със зелени сака. В края й имаше друго, по-тясно стълбище, което стигаше до тесен подиум, водещ към черна мраморна сцена. В ъглите ѝ се из­дигаха четири блестящи хромирани статуи на египетски бо­гове. Стените представляваха матирани стъклени панели, покрити с йероглифи. Целият храм приличаше на някаква извратена смесица от рок-арена и магазин на „Епъл”.

Шабан, Лоренц и Брома бяха тръгнали по друг маршрут в пирамидата, оставяйки пазачите да водят Еди към арената, по пътеката и нагоре по стълбите без парапет към сцената. Виждайки завързаните му ръце, култистите започнаха да го освиркват и да искат кръвта му. При вида на стъкления блок на сцената, наподобяващ олтар за жертвоприношения, Еди се изпълни с гадното усещане, че може и да я получат.