Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Чейс! - извика Асад. - Веднага излизай оттам! Не мо­жеш да използваш експлозиви вътре - това ще бъде дипло­матическа катастрофа!

- Защо тогава сте ги донесли? - попита Нина в защита на Еди, макар самата тя да споделяше чувствата на египтянина.

Асад я погледна смутено.

- Ами… ако се случи нещо непредвидено.

- Смятайте, че се е случило - каза Еди. - Дипломация­та ще е последното нещо, за което да се притесняваме, ако Шабан е превърнал онзи боклук в биооръжие. Ако го уни­щожа сега, проблемът е решен. Така че се качвам горе, зала­гам три заряда, грабвам Грант и взривявам къщата, преди въобще някой да се усети, че съм бил тук…

На екрана се видя как той стига до площадката на гор­ния етаж с офиси, пред него се отваря една врата и един па­зач го зяпва изненадано.

*

- Или пък не - рече Еди, докато двамата с пазача се гле­даха един друг.

Мъжът се отърси от шока и се опита да го сграбчи, но Еди го удари с юмрук в гърлото и онзи залитна назад. После се хвърли с протегнати ръце към очите на англичанина, но Еди отметна назад глава и срита култиста в чатала, след което го удари в лицето толкова силно, че главата на мъжа се блъсна във вратата. Пазачът се свлече на пода в безсъзнание.

Еди го завлече зад вратата. Осветлението беше слабо, през стъклените стени проблясваше по някой скрийнсейвър. Служи­телите на “Озирис инвестмънт груп” и Храма на Озирис или бяха приключили работния си ден, или бяха слезли в храма.

- Еди? Добре ли си? - попита Нина.

- Да, страхотно. - Той издърпа припадналия встрани и го претърси. Пазачът имаше неговата фигура, беше само малко по-висок…

*

- Нина наясно ли е за тази твоя страна, Еди? - попита го Мейси, когато камерата на Еди показа как той сваля сако­то и панталоните на пазача.

- Веселячка - отвърна той. Картината рязко се смени, камерата показа тавана.

- Какво правиш? - попита Нина.

- Не ща да плаша Мейси с онова, което крия в гащите си.

Мейси вече беше свикнала с намеците му и само завъртя очи с въздишка. Нина се усмихна.

- Според мен няма от какво да се страхува.

- Пфу!

- Ти си човекът, който трябва да се страхува - продължи остро тя. - Ако те хванат, ще те ликвидират.

Камерата отново се насочи напред. Ръката на Еди - стиснала пистолет - изпълни екрана.

- Могат да опитат.

- Ще опитат, Еди! Не поемай никакви глупави рискове.

- Нали ме познаваш, скъпа.

- Да, и бих искала да продължа да те опознавам! Вни­мавай, чуваш ли?

- Ще внимавам. Господин Асад?

- Да? - обади се Асад.

- Пригответе момчетата си. Каквото и да се случи, ще има вълнения - и ще им е нужно нещо повече от сълзотво­рен газ, за да се справят с тях.

- Разбирам - отвърна не особено доволен Асад. После ким­на на войниците и те започнаха да отварят другите куфари и да вадят компактни картечни пистолети FN-P90. - За друг непред­виден случай - обясни той на Нина и Мейси. - Надявам се, че няма да се наложи да ги използват, господин Чейс.

- Това зависи от Шабан, нали? - Камерата се наведе на­долу и показа как Еди пъха пистолета под новото си зелено сако, после взема двата пакета С-4 и радиодетонатора им и ги натиква в джобовете си. - Така, готов съм.

- Успех - прошепна Нина.

*

Еди се върна на стълбището. Отникъде не се чуваха зву­ци. Той не знаеше колко време ще мине, преди отсъствието на пазача да бъде забелязано, затова побърза да се изкачи на горния етаж.

Имаше само един път, който го отведе до асансьора. Пред вратата му чакаше един мъж; той погледна към Еди, който влезе през вратата към стълбището, и леко се изнена­да. Еди прикри тревогата си - мъжът не изглеждаше упла­шен, а по-скоро учуден от появата му - и му кимна учтиво, държейки главата си леко извита настрани, за да прикрие слушалката. Асансьорът пристигна точно когато го подми­наваше; мъжът се качи, без да се обръща назад.

Когато влезе в следващата зала, в носа го удари остра миризма на мая.

- Тук мирише като подмишница на пекар - каза той. От­срещната стена беше от стъкло, което му даваше възможност да види какво има от другата страна. Лабораторията се на­мираше точно под върха на пирамидата, стените се срещаха в една точка, над която се намираше прожекторът, който из­пращаше лъча си към Полярната звезда.

В залата имаше само един човек, който седеше с гръб към Еди и разглеждаше някакъв предмет на работната си маса.

Един от многото еднакви предмети. Контейнери от не­ръждаема стомана, всички носещи знака за биологична опасност.

- Мамка му! - изсъска Еди. - Виждате ли това? Тук има поне петдесет от тези гадости!