Робърт МакКамън - Границата

отвратително желе. Имаше и други, също сиви, но с покрита с люспи плът или пък с

щръкнали от нея остриета като шипове на бронирана костена плочка. Пълният

мащаб на ужаса се стовари върху Итън като ритник в корема. Долу към подножието

на стената напредваха жилести същества с приплеснати черепи и гърбави тела,

истински човешки тарани. Имаше и такива, които търчаха на крака, дебели като

дървесни стволове, или куцукаха на желатинови крайници, както и твари, които

кретаха под краката на събратята си като разлагащи се рачешки туловища.

В авангарда на нечовешката вълна подскачаха твари с бронирани гърбове и

ноктести куки вместо ръце. Те се хванаха за стената и започнаха да се катерят към

бодливата тел. Смразен от шока, Итън видя как един от катерачите поглежда нагоре

и се ухилва, а лицето му беше сиво с очи като цепки, хлътнал навътре нос и с тънки

устни, между които се виждаха зъби като малки триончета. Миг по-късно това

подобие на лице се взриви под един от първите картечни откоси и трупът увисна,

гърчейки се на няколко фута под бодливата тел с куки, все още забити в хоросана

между камъните.

Огън откриха и други пушки, пистолети и автомати. Макар че бурята от куршуми

разкъсваше телата на сиваците, тварите продължаваха да се катерят в смазваща

вълна срещу стените на крепостта на „Пантър Ридж“. Нещо се удари в обкованата с

метал порта със сила, която накара мостчето под краката на Итън да затрепери.

Между камъните блъвна прах. Неколцина стрелци откриха огън по невидимия звяр.

Последва втори удар на чудовищна маса в портата, но не беше така мощен и явно

още няколко изстрела довършиха нападателя.

Пред Итън на светлината на бялата ракета се вълнуваше море от деформирани,

гротескни твари, които някога са били хора. Той видя мъже, жени и деца, превърнати

в съскащи и пищящи чудовища, породени или от извънземна болест, или от отрова в

дъждовната вода. Видя гърбави силуети с алчни погледи и скелетоподобни тела със

сива, тънка като хартия плът, която изглеждаше като...

Видимият човек.

Той си спомни.

2

Трудеше се върху модела си на „Видимият човек“ с прозрачната му пластмасова

кожа, през която се виждаха всички вътрешни органи, вени и артерии на човешкото

същество. Беше го взел от … къде? „Уол-Март“? Не, от „Амазон“. Седеше на бюрото в

стаята си… в къща, за която нямаше спомени... под зелена настолна лампа...

Пластмасовите органи бяха подредени така, че да му е по-удобно да ги боядисва...

Внимаваше много, понеже искаше всичко в комплекта по анатомия да бъде както

трябва... за училищен проект... Имаше и жена, която влиза в стаята... тъмнокоса... и

казва...

- Назад! - викна жената редом с Итън.

Той с ужас осъзна, че по бодливата тел се беше изкатерило люспестокожо

чудовище с черни, хлътнали очи в едната глава и наченки на втора - израстък с

размер на грейпрфрут с бели, слепи зъркели на стъблото на шията. То тъкмо

промуши ръка през намотките да стисне гърлото на Итън, но миг по-късно Оливия

Куинтеро блъсна хлапето встрани и застреля съществото право в слепоочието,

мозъкът му се пръсна и втората глава взе да квичи и да щрака с малките си бебешки

зъбки, докато тялото се хързулваше надолу и назад.

Ако погледите можеха да изпепеляват, Оливия щеше да остави Итън намясто.

Зареди нов куршум и стреля отново в скупчените сиваци, които неуморно драпаха по

стената с ноктестите си пръсти. Някои успяваха да стигнат до бодливата тел и се

пресяга през нея в опит да докопат всичко, до което лапите им достигнат, преди да

бъдат застреляни и да паднат. Сивокожо жабоподобно чудовище с изпъкнали очи и

дълга абаносова женска коса внезапно скочи нагоре и се приземи на бодливата тел

отляво на Итън, смаза я и по петите му се изкатери мъжко същество с четири ръце -

две с нормални размери и два гъвкави израстъка, изникнали от гръдния му кош -

които вършееха трескаво и откъснаха телта от рамката й. Итън видя Дейв Маккейн да

стреля с узито си право в лицето на чудовището, но веднага щом окървавеното му

тяло рухна, го замениха две други, едното тънко като жица и с пепелява плът,

покрита с малки остри шипове, и другото - масивен звяр с деформиран череп като

глава на чук и с лице, което сякаш се състоеше само от зейнала острозъба паст и очи

с размера на черни мъниста.

Чукоглавият звяр блъвна от ужасната си уста рев, който не звучеше дори близо