Луиз Пени - Убийствено студена

Сега Оливие се усмихна и продължи към къщата, за да поднесе коледния си подарък на Ем. Стъпваше внимателно, за да не се подхлъзне на леда, който навярно се криеше под тънката снежна покривка. Снежнобялата покривка бе колкото красива, толкова и опасна. Човек никога не знаеше какво се крие отдолу. Квебекската зима можеше да те омагьоса, но и да те погуби.

При идването на всеки гост в кухнята се трупаха нови и нови гозби и фурната се препълни с тенджери и пайове. Купи със захаросан джинджифил, череши с шоколадова глазура и плодове, поръсени със захарни кристалчета, правеха компания на пудинги, торти и сладки. Малката Роуз Левек гледаше захласнато една bûche de Noël – традиционна „коледна цепеница“, приготвена от ароматно тесто за кекс и покрита с дебела глазура. Момиченцето стискаше с дебели пръстчета покривката, на която бяха бродирани Дядо Коледа, елените му и коледни елхи. В дневната Рут и Питър приготвяха напитки; Рут сипа уискито си в съд, който обичайно служеше за ваза.

Лампичките на елхата светеха; децата на Вашон седяха отдолу и четяха етикетите на планината от опаковани в цветна хартия подаръци, като търсеха своите. Огънят в камината грееше като лицата на някои гости. В столовата бе разпъната разтегателна маса, която се превиваше под тежестта на касероли и тортиери, печен боб с карамелизиран сос и пушена на кленови дърва шунка. На председателското място като старомоден джентълмен се мъдреше печената пуйка. Както всяка година в центъра на масата бе поставена една от пищните и пъстри цветни аранжировки на Мирна. Тази година кошницата ѝ включваше клонки от бял бор, подредени около прекрасен червен амарилис. В своеобразната борова гора, върху постеля от мандарини, червени боровинки и шоколадови бонбони, бе сгушена музикална кутия, която свиреше хуронската коледна песен 19.

Оливие постави сьомгата на масата. За децата имаше пунш и те, оставени без надзор, се тъпчеха с бонбони.

Така Емили Лонпре организираше своя réveillon – тържество, което по стара квебекска традиция обхващаше Бъдни вечер и Коледа, както майка ѝ и баба ѝ бяха правили в същия този дом в същата тази нощ. Клара забеляза, че Ем се суети из стаята, и я прегърна през тънката талия.

– Да помогна ли?

– Не, скъпа. Искам само да се уверя, че всички се забавляват.

– Тук винаги се забавляваме – увери я искрено Клара. Целуна Ем по бузата и усети солен вкус. Емили беше плакала и Клара знаеше защо. На Коледа хората, които не можеха да бъдат сред нас, напомняха за себе си.

– Е, кога смяташ да свалиш брадата на Дядо Коледа? – попита Габри, като седна до Рут на износения диван пред огнището.

– Гадняр.

– Кучка.

– Я ги вижте само! – Мирна седна от другата страна на Рут и за малко не изстреля двамата от дивана със силата на тежестта си. Направи жест с чинията си към няколко млади жени, които бяха застанали до елхата и критикуваха взаимно прическите си. – Онези момичета си мислят, че косите им са скапани. Ако знаеха какво ги чака...

– Така е – обади се Клара и се огледа за стол.

Стаята беше пълна, хората бърбореха на френски и английски. Накрая Клара седна на пода и остави препълнената си чиния на масичката. Питър също дойде.

– За какво си приказвате? – попита.

– За прически – отговори Мирна.

– Спасявай се – посъветва го Оливие и протегна ръка към Питър. – За нас е късно, но ти още можеш да се измъкнеш. Доколкото разбрах, на другия диван се води удивителен разговор за проблеми с простатата.

– Сядай! – Клара дръпна мъжа си за колана. – Онези момичета там си мислят, че косите им не изглеждат добре.

– Да почакат само до критическата – измърмори Мирна.

– Проблеми с простатата ли? – обърна се Питър към Оливие.

– И хокей.

– Ама вие не слушате ли, момчета?

– Толкова е трудно да си жена – заоплаква се престорено Габри. – Първо идват мензисът, после някой звяр като вас ни отнема девствеността, след това децата ни зарязват и вече не знаем кои сме...

– След като сме жертвали най-хубавите години от живота си за неблагодарни мръсници и егоистични деца – додаде Оливие. – После, точно когато почнем да се занимаваме с грънчарство и тайландска кухня, прас...

– Или не – вметна Питър, като се усмихна на Клара.

– Внимавай, момченце – предупреди тя и го боцна с вилицата си.

– Менопауза! – довърши Оливие с дълбок глас като на телевизионен говорител.

– Никога не съм карал мъж да прави пауза – обади се Габри.

– Първите бели косми са нещо, за което наистина си струва да се оплакваш – отбеляза Мирна, без да коментира шегите на мъжете.