Луиз Пени: Жестокият месец

„Одил ли?“ – замисли се Клара. Единствената Одил, която познаваше, беше Одил Монман. А тя бе...

Жената отново прошепна:

Тъй както мраз и червей вреден

оставят белег във гората,

белязва скръб с дъха си леден

на старец и дете сурата.

Настъпи неловко мълчание.

... много некадърен поет, завърши мисълта си Клара.

Одил бе изрекла стиха тържествено, сякаш той разкриваше и друго освен посредствения ѝ поетичен талант.

– Аз ще те пазя – каза мъжът.

Сега Клара го позна, беше приятелят на Одил, Жил Сандон.

– Защо толкова искаш да отидеш, Жил?

– За забавление.

– Или защото тя ще е там?

Настъпи пълна тишина (макар че коленете на Клара вече пищяха от усилието).

– Той също ще е там – настоя Одил.

– Кой?

– Знаеш кой. Мосю Беливо. Имам лошо предчувствие, Жил.

Последва нова пауза. Когато Сандон заговори, гласът му звучеше напрегнато и равно, сякаш мъжът полагаше огромно усилие да потисне някаква емоция:

– Не се безпокой. Няма да го убия.

Изведнъж Клара забрави за болката в краката си. Да убие мосю Беливо? На кого изобщо би хрумнало подобно нещо? Старият бакалин не бе ощетил никого дори с цент. За какво можеше да му има зъб Жил Сандон?

Двамата се отдалечиха. Клара се изправи с малко усилие и тръгна след тях. Одил леко поклащаше крушовидното си тяло; Жил бе едър като мечок, a рунтавата му рижа брада стърчеше и се виждаше дори в гръб.

Клара погледна запотените си ръце – стиснала бе несъзнателно дървените яйца и ярката боя се бе отпечатала върху дланите ѝ.

Сеансът, който ѝ се бе сторил забавна идея преди няколко дни, когато Габри закачи в бистрото обява за посещението на прочутия медиум мадам Изидор Блаватски, вече не ѝ изглеждаше толкова безобиден. Вместо с трепетно очакване душата ѝ се изпълни със страх.

4 Прекалено са големи (фр.). – б. пр.

5 Но честно казано (фр.). – б. пр.

6 Приятелю (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ТРЕТА

Мадам Изидор Блаватски не беше на себе си тази нощ. Всъщност тя изобщо не беше мадам Изидор Блаватски.

– Ако обичате, наричайте ме Жана. – Невзрачната женица стоеше с разперени ръце по средата на задния салон в бистрото. – Жана Шове.

– Bonjour, madame Chauvet – усмихна се Клара и стисна отпуснатата ѝ ръка. – Excusez-moi 7.

– Жана – напомни ѝ жената вяло.

Клара се приближи до Габри, който обикаляше гостите с плато пушена сьомга. Стаята започваше да се пълни.

– Сьомга? – предложи той, като ѝ поднесе платото.

– Коя е тази жена? – попита Клара.

– Мадам Блаватски, прочутата унгарска екстрасенска. Не усещаш ли енергията ѝ?

Мадлен и мосю Беливо ѝ помахаха. Клара им върна жеста, а после погледна към Жана, която изглеждаше така, сякаш ще припадне, ако някой извика „Па!“.

– Определено усещам нещо, младежо – отвърна. – Изнервена съм.

Габри Дюбо не знаеше дали да се почувства поласкан, че го наричат „младеж“, или да спори.

– Тази жена не е мадам Блаватски. Дори не се представя за нея. Казва се Жана не знам коя си – добави Клара, като разсеяно взе парче сьомга и го сложи върху парче ръжен хляб. – Ти ни обеща мадам Блаватски.

– Ти дори не знаеш коя е мадам Блаватски.

– Но знам коя не е. – Клара кимна и се усмихна на дребната жена на средна възраст, застанала леко смутено насред стаята.

– А щеше ли да дойдеш, ако знаеше, че тя е екстрасенсът? – попита Габри, като направи знак с подноса към Жана. Зрънце каперси се търкулна през ръба и се изгуби в пухкавия ориенталски килим.

„Защо никога не си вземаме поука? – запита се Клара. – Всеки път, когато Габри кани специален гост, се случва нещо смахнато. Веднъж идва покерджия и отмъква всичките ни пари, друг път ни гостува певица, в сравнение с която дори Рут звучи като Мария Калас...“

Но колкото и ужасни да бяха за жителите на селото събитията, организирани от Габри, те със сигурност бяха много по-неприятни за нищо неподозиращите гости, задължени да забавляват Трите бора, вместо да си почиват на село, както им се искаше.

Жана Шове огледа стаята, потърка ръце в полиестерния си панталон и се усмихна на портрета над бумтящата камина. Изведнъж пред самите очи на Клара тя изчезна. Беше доста ефектен трик, макар да не изискваше свръхестествени способности. На Клара ѝ стана съвестно за нея. Какво изобщо си мислеше Габри?

– Ти какво си въобразяваш?

– Как така какво? Тя е медиум. Каза ми, когато се настаняваше. Наистина, не е мадам Блаватски. Нито е от Унгария. Но предсказва бъдещето.

– Чакай малко – прекъсна го подозрително Клара. – Тя изобщо знае ли какво си планирал за вечерта?