Луиз Пени - Жестокият месец

– Не се чудя. Просто нямам нужда от мъж, който да ме допълва.

– О, така ли? Ами Раул?

– Аха, Раул... – изрече Мирна замечтано. – Той беше сладък.

– Да, беше гумено мече – съгласи се Клара.

– Той ме допълваше. Дори повече – добави книжарката, като поглади големия си корем, пищен като всичките ѝ форми.

– Я гледайте! – преряза разговора им остър като бръснач глас.

Рут Зардо стоеше насред бистрото, вдигнала във въздуха шоколадово зайче, сякаш е граната. Фигурката бе от горчив черен шоколад, имаше дълги уши, настръхнали, сякаш заекът се ослушва, и толкова реалистична муцуна, че Клара очакваше животинчето всеки момент да размърда деликатните си захарни мустаци. В лапите му имаше кошничка, изплетена от бял и млечен шоколад, а в нея – десетина изящно изрисувани яйца. Беше толкова красив, че Клара се молеше Рут да не го запокити нанякъде.

– Това е заек – изръмжа възрастната поетеса.

– И аз ги ям – каза Габри на Мирна. – Това е навик. Навик да ядеш зайци.

Мирна се засмя и веднага съжали, защото Рут обърна изпепеляващия си поглед към нея.

– Рут! – Клара стана и се приближи предпазливо към старата поетеса, като взе чашата с уиски на мъжа си Питър за залъгалка. – Остави на мира зайчето.

– Това е заек – повтори Рут, сякаш говореше на бавноразвиващи се деца. – Какво прави тогава с тези? – Посочи яйцата. – Откога зайците носят яйца? – продължи да настоява, като изгледа смаяните хора в бистрото. – Не се бяхте замисляли над това, а? Откъде ги е взел? Вероятно от шоколадови кокошки. Заекът явно е откраднал яйцата на шоколадовите кокошки, които сега търсят дечицата си. Страхотно!

Най-странното бе, че докато възрастната поетеса говореше, Клара наистина си представи шоколадови кокошки, които се суетят отчаяно в търсене на яйцата си. Яйца, откраднати от Великденския заек.

С тези думи Рут пусна шоколадовото зайче на земята и то се разби на парченца.

– О, боже! – възкликна Габри и се втурна да чисти. – Беше за Оливие!

– Наистина ли? – трогна се партньорът му, съвсем забравил, че лично той е купил заека.

– Великден е смахнат празник – добави зловещо Рут. – Никога не съм го харесвала.

– Вече и той не те харесва – отбеляза Габри, като държеше счупеното зайче, сякаш е наранено дете.

„Толкова е нежен“ – помисли си Клара не за първи път. Габри бе толкова висок, толкова внушителен, че хората често забравяха каква чувствителна душа има. Спомняха си го само в моменти като този, когато той грижовно приласкаваше някой умиращ шоколадов заек.

– Замислете се как празнуваме Великден – продължи възрастната поетеса, като дръпна чашата на Питър от ръката на Клара и изгълта на един дъх уискито. – Търсим яйца и ядем топли козунаци във формата на кръст.

– И ходим на черква – добави мосю Беливо.

– Повече са тези, които ходят в пекарната на Сара. Купуват си сладкиши с формата на уред за изтезания. Сигурно ме мислите за луда, но навярно съм единствената нормална тук.

След стъписващата си тирада Рут се обърна и закуцука към вратата. Преди да излезе, се обърна и предупреди:

– Не слагайте шоколадови яйца за децата. Ще се случи нещо лошо.

И като Йеремия, плачещия пророк, се оказа права. Наистина се случи нещо лошо.

На другата сутрин яйцата бяха изчезнали. Останали бяха само опаковките им. Отначало жителите на селото заподозряха, че по-големите деца или дори Рут са саботирали събитието.

– Гледайте! – каза Питър и показа разкъсаните остатъци от кутия на шоколадово зайче. – Има следи от зъби. И от нокти.

– Значи е била Рут – отбеляза Габри, като взе кутията и я огледа.

– Погледнете тук! – Клара се затича след хартийка от бонбон, която вятърът бе понесъл по тревата. – И тази е разкъсана.

След като прекараха цялата сутрин в търсене на опаковки от великденски яйца и в почистване на боклуци, повечето жители на селото отново се събраха при Оливие, за да се стоплят на огъня.

– Е – каза Рут на Клара и Питър, докато обядваха в бистрото, – сега вярвате ли ми?

– Признавам, че е очевидно – засмя се Питър, докато отхапваше от запечения си до златисто croque-monsieur 3, върху който разтопеният камамбер едва задържаше парченца пушена шунка.

Бистрото жужеше като кошер. Изнервени родители се опитваха да подкупят с лакомства разплаканите си деца.

– Всяко диво животно в радиус от километри е било в селото тази нощ – заяви Рут, като бавно разбърка бучките лед в уискито си. – За да ядат великденски яйца. Лисици, еноти, катерички...