Луиз Пени: Жестокият месец

– Мечки – допълни Мирна, щом седна при тях на масата. – Боже, това е страшничко. Всичките тия изгладнели мечки, които излизат от бърлогите си озверели, след като са спали цяла зима...

– Представете си колко са се изненадали, като са открили шоколадови яйца и зайчета! – поде Клара, докато похапваше яхния с парченца сьомга, миди и скариди. Отчупи залъче от хрупкавата си франзела и го намаза със специалното сладко масло на Оливие. – Мечките сигурно се чудят и маят какво ли чудо е станало, докато са спали.

– Не всичко, което възкръсва, е чудо – заяви Рут, като вдигна очи от кехлибарената течност и обяда си и се загледа през прозореца навън. – Не всичко, което се връща към живот, трябва да се съживи. Пролетта е смахнат сезон. Един ден вали дъжд, на следващия – сняг. Нищо не е сигурно. Непредсказуема е.

– Всеки сезон е непредсказуем – отбеляза Питър. – Урагани през есента, снежни бури през зимата...

– Току-що потвърди тезата ми. Тогава можеш да назовеш опасността. През другите сезони знаем какво да очакваме. Обаче не и през пролетта. Най-тежките наводнения стават напролет. Горски пожари, убийствени поледици, снежни бури и свлачища. Природата е в хаос. Всичко може да се случи.

– Най-неповторимо красивите дни също са през пролетта – изтъкна Клара.

– Да, чудото на прераждането. Някои религии са изцяло основани на тази концепция. Но има неща, които е по-добре да останат погребани завинаги. – Възрастната поетеса стана и изгълта на един дъх уискито си. – Лошото още не е отминало. Мечките пак ще се върнат.

– И аз бих се върнала, ако неочаквано съм попаднала в село, пълно с шоколадови яйца – съгласи се Мирна.

Клара се усмихна, но гледаше към Рут, която за първи път не излъчваше гняв или раздразнение. В изражението ѝ имаше нещо далеч по-обезпокоително.

Страх.

1 Жители на американските колонии, които останали верни на британската монархия по време на войната за независимост (1775–1783). – б. р.

2 Кафе с мляко (фр.). – б. пр.

3 Вид сандвич (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ВТОРА

Рут бе права. Мечките се връщаха всеки Великден, за да търсят шоколадови яйца. Разбира се, вече не намираха и след няколко години се отказаха, но останаха в горите около Трите бора. Жителите на селцето скоро се научиха да не предприемат дълги разходки в околността по Великден и никога, ама никога да не застават между новородено мече и майка му.

„Това е част от природата“ – мислеше си Клара. Но натрапчивата тревога остана. Сами бяха докарали това бедствие на главата си.

Сега Клара отново пълзеше на четири крака, но този път носеше кошничка красиви дървени яйца, с които бяха заменили шоколадовите. Идеята беше на Хана и Рор Пара. Дошли от Чехия, те бяха много талантливи в боядисването на яйца.

Цяла зима Рор дялаше яйца от дърво, а Хана ги раздаваше на всеки, който имаше желание да ги украсява. Не след дълго в селото заприиждаха хора от цялата околност, за да вземат яйца. Учениците ги украсяваха за часа по трудово, родителите откриваха отдавна забравени умения, баби и дядовци рисуваха сцени от далечната си младост. През дългата квебекска зима всички рисуваха и боядисваха, а на Разпети петък започваха да крият яйцата. След като ги откриеха, децата разменяха дървените находки за истински лакомства. По-точно за шоколадови.

– Я вижте това! – провикна се Клара от брега на езерото.

Мосю Беливо и Мадлен Фавро се приближиха. Възрастният мъж се наведе и преви почти на две върлинестото си хилаво тяло. Във високата трева имаше гнездо с яйца.

– Тези са истински – засмя се, като разтвори тревата, за да ги покаже на Мадлен.

– Колко са красиви! – възкликна тя и посегна.

– Недей! – спря я мосю Беливо. – Майката няма да ги мъти, ако ги пипнеш.

Жената бързо дръпна ръка и погледна Клара с широка усмивка на лице. Художничката винаги бе харесвала Мадлен, въпреки че не се познаваха добре. Мад живееше в района едва от няколко години. Беше малко по-млада от нея и кипеше от живот. Освен това бе надарена с естествена красота, къса тъмна коса и умни кафяви очи. И изглеждаше така, сякаш винаги се забавлява. „И защо не? – помисли си Клара. – След всичко, което е преживяла.“

– Какви са тези яйца? – попита Клара.

Мадлен направи гримаса и вдигна ръце. Нямаше представа.

Мосю Беливо отново се преви на две с грациозно движение.

– Не са на кокошка. Trop grands 4. Може би на патица или гъска.

– Това ще е забавно – обади се Мадлен. – Едно малко семейство на селския площад. – Погледна към Клара: – В колко е сеансът?