Луиз Пени - Жестокият месец

Галеристът извади папка от куфара си и в нея наистина бе плачещото дърво на Клара. Плачеше думи. „Къде се е чуло и видяло дърво да плаче думи?“ Това се бе запитал Питър, когато Клара му показа картината за първи път. А сега Дени Фортен, най-изтъкнатият галерист в Квебек, твърдеше, че тя е уникално произведение на изкуството.

– Мои са! – каза Клара и се опита да се вмъкне между двамата. После удивена и сякаш насън разведе Фортен из ателието си. Разказа му за картината, над която работеше, скрита под парче плат.

Фортен дълго гледа статива, но не посегна да вдигне покривалото, дори не помоли Клара да го направи.

– Кога ще е готова?

– След няколко дни – отговори Клара, все още недоумяваше на какво се дължи интересът му.

– Да кажем, първата седмица на май? – Мъжът се усмихна и сърдечно стисна ръката ѝ. – Ще доведа кураторите си, за да решим.

„Да решим“?

След малко повече от седмица великият Дени Фортен щеше да се върне тук, за да види последната картина на Клара. И оценката му щеше да предопредели кариерата ѝ.

Сега Питър стоеше втренчен в платното.

И изведнъж усети, че нещо го сграбчва. Отзад. Обгърна го и проникна в него. Художникът изохка от болка – изгаряща и мъчителна болка. Очите му се насълзиха от пробождане, опасно за живота му. Онова, от което се бе крил като дете; от което бе бягал; което бе погребал и отрекъл, сега го бе издебнало и открило. Тук, в ателието на обичната му съпруга. Докато стоеше пред това произведение на изкуството, ужасното чудовище го хвана.

И погълна.

9 Игра на думи. Произношението на латинската буква „P“ и на английската дума pee – уринирам, е много близко. – б. р.

ГЛАВА ПЕТА

– Какво искаше Рут? – попита Оливие и постави по чаша уиски пред Мирна и Габри.

Одил и Жил се бяха прибрали вкъщи, но всички други останаха в бистрото. Клара махна на Питър, който бе съблякъл палтото си и тъкмо го закачаше на кука до вратата. Обади му се веднага след края на сеанса, за да го покани на закриването.

– Отначало си помислих, че вика „мамицата“ – каза Мирна. – После осъзнах, че е „патицата“.

– Патицата ? Сериозно? – измърмори Оливие, седнал на страничната облегалка на креслото на Габри, и отпи глътка коняк. – Патицата? Мислиш ли, че през цялото време е казвала това?

– И ние просто да не сме я чували добре? – добави Мирна. – Патицата ти стара! Това ли ми каза онзи ден?

– Патицата ти и прасе – намеси се Клара. – Възможно е. Тя често е в лошо настроение.

Мосю Беливо се засмя и погледна Мадлен, която стоеше бледа и мълчалива до него.

Прекрасният априлски ден бе заменен от студена и влажна нощ. Наближаваше полунощ и бяха единствените хора в бистрото.

– Какво искаше Рут? – попита Питър.

– Да ѝ помогнем с няколко пачи яйца. Нали помниш онези, които намерихме следобед – обърна се Клара към Мад. – Добре ли си?

– Да. Само съм малко напрегната.

– Съжалявам – каза Жана. Седеше на стол леко встрани от кръга. Беше възвърнала невзрачната си външност; всяка следа от силния, спокоен медиум бе изчезнала, щом лампите се включиха.

– О, не, сигурна съм, че няма нищо общо със сеанса – увери я Мадлен. – След вечеря пихме кафе и сигурно е било с кофеин. Той ми действа така.

– Mais, ce n’est pas possible 10 – възкликна мосю Беливо. – Сигурен съм, че беше безкофеиново. – Макар че и той самият се чувстваше малко неспокоен.

– Каква е тази история с яйцата? – попита Оливие и изглади една гънка на безупречния си панталон от рипсено кадифе.

– Рут отишла на езерото след нас и ги взела, за да ги разгледа – обясни Клара.

– О, не! – възкликна Мад.

– Птиците се върнали, но не искали да ги мътят – продължи художничката. – Точно както предупреди мосю Беливо. Затова Рут ги занесла вкъщи.

– За да ги изяде ли? – попита Мирна.

– За да ги мъти – каза Габри, който заедно с Клара бе отишъл у Рут, за да се опита да помогне.

– Нали не е седнала върху тях? – обади се отново Мирна, която не знаеше дали идеята я развеселява, или отвращава.

– Не, сцената беше дори много трогателна. Когато отидохме, яйцата бяха поставени върху меко фланелено одеялце в една кошница. Рут беше пуснала фурната на най-слабо и ги беше сложила вътре.

– Добра идея – отбеляза Питър, който също бе очаквал Рут да ги изяде, а не да се опита да ги спаси.

– Май не е пускала тази фурна от години. Казва, че хаби прекалено много ток – вметна Мирна.

– Е, сега го е направила – заяви Клара. – Опитва се да излюпи патетата. Ех, горките им родители.