Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

Бестигуи беше изпушил пуретата си до последните няколко милиметра. Той бавно размаза угарката в стъкления пепелник. Секундите се нижеха бавно, а от външния офис през стъклената стена до тях проникваха шумове: гласове, звъненето на телефон.

Бестигуи се изправи и спусна текстилните щори на стъклената стена, така че никое от изнервените момичета отпред да не може да вижда вътрешния офис. Облегна се назад и замислено прекара пръсти по брадичката си, като ту поглеждаше Страйк, ту отместваше очи към преградата от кремава тъкан, която бе създал. По изражението на лицето на продуцента Страйк почти можеше да види как в ума му се мяркат различни възможности, сякаш прехвърляше колода карти.

– Завесите бяха дръпнати – заяви накрая Бестигуи. – От прозорците не е прониквала достатъчно светлина, за да се види жена, криеща се на балкона. А Танзи няма да промени версията си.

– Не бих залагал на това – подхвърли Страйк и протегна крака напред; протезата все още го притесняваше. – Когато ѝ изясня, че правният термин за стореното от вас двамата е „заговор за възпрепятстване на правосъдието“ и че закъсняла проява на съвест може да я измъкне от обвинение; когато добавя и общественото съчувс­твие към нея като жертва на домашно насилие, както и парите, които ще ѝ бъдат предложени за ексклузивната ѝ история; когато разбере, че ще ѝ бъде дадена думата в съда, че ще ѝ бъде повярвано и че ще може да помогне за осъждането на мъжа, убил съседката ѝ, надали ще ти стигнат парите, Бестигуи, за да я накараш да мълчи.

Грубата кожа около устата на Бестигуи потрепна. Той отново взе кутията с пурети, но не извади нова. Настана дълго мълчание, през което само я премяташе в ръцете си.

Накрая каза:

– Нищо не признавам. Махай се.

Страйк не помръдна.

– Знам, че бързаш да позвъниш на адвоката си – каза той. – Но мисля, че не забелязваш изхода от ситуацията.

– Дойде ми до гуша от теб. Казах да се измиташ.

– Колкото и неприятно да се окаже признанието за случилото се през онази нощ, ще бъде за предпочитане пред това да се превърнеш в главен заподозрян за убийство. Занапред тази ще е по-малката от двете злини. Ако си признаеш какво е станало в действителност, сваляш от себе си подозренията за убийство. – Вече бе успял да грабне вниманието на Бестигуи. – Няма как да си го извършил ти – продължи Страйк, – защото ако ти си метнал Лула Ландри през балкона два етажа по-нагоре, не би могъл да пуснеш Танзи в дневната секунди след падането на тялото. Мисля, че си затворил жена си отвън, отишъл си в спалнята, настанил си се удобно в леглото – полицията каза, че леглото е било разхвърляно и очевидно някой е спал в него – и си следил часовника. Не вярвам да си имал намерение да заспиш. Оставеше ли я твърде дълго на балкона, можеше да се окажеш обвиняем за причиняване на смърт. Нищо чудно, че е треперела като тръстика, както каза Уилсън. Вероятно е била в ранния стадий на хипотермия.

Настъпи ново мълчание, нарушавано само от лекото барабанене на пръстите на Бестигуи по ръба на бюрото. Страйк извади бележника си.

– Сега готов ли си да отговориш на няколко въпроса?

– Майната ти!

Продуцентът внезапно бе обзет от ярост, потискана до този момент, челюстта му беше стисната, а раменете – сгушени на едно ниво с ушите. Страйк си го представяше надвесен в тази поза над ужасената му дрогирана жена, протегнала ръце напред, за да се запази.

– Здраво си затънал в ядове – заяви спокойно Страйк, – но изцяло от теб зависи колко по-дълбоко ще потъваш. Може да отречеш всичко, да водиш битка с жена си в съда, а също и с пресата, да отидеш накрая в затвора за възпрепятстване на полицейско разследване. Или можеш да започнеш да сътрудничиш още отсега и да си спечелиш благодарността и доброто разположение на семейството на Лула. Ако информацията ти помогне за залавянето на убиеца, спокойно можеш да се отървеш само с порицание в съда. Полицията ще е тази, която ще привлече основното внимание на обществеността и медиите.

Бестигуи дишаше шумно, но очевидно обмисляше казаното от Страйк. Накрая изръмжа:

– Нямаше никакъв убиец. Уилсън никого не откри горе. Ландри е скочила. И тя беше една малка наркоманка като проклетата ми жена.

– Имало е убиец – изрече Страйк с равен тон. – И ти си му помогнал да се отърве от преследване.

Нещо в изражението на Страйк спря Бестигуи да му се изсмее презрително. Докато разсъждаваше над последните думи, очите му се превърнаха в тесни ониксови цепки.