Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

– Фотографът е стоял на тротоара срещу сградата ви в ранните часове на осми януари. Човекът, направил снимките, дори не осъзнава с какво разполага. Ако не желаете да го обсъдим, добре. Дали ще го научи полицията, или пресата, за мен е все едно. Всичко се свежда до един и същ резултат.

Страйк направи няколко стъпки към вратата; гардовете, все още държащи ръцете му, бяха сварени неподготвени и за миг изпаднаха в абсурдната позиция да го дърпат назад.

– Махайте се – рязко нареди Бестигуи на потръчковците си. – Ще ви повикам, ако ми потрябвате. Затворете вратата зад себе си.

Те излязоха. Когато вратата беше затворена, Бестигуи каза:

– Добре, както и да ти е името, разполагаш с пет минути.

Страйк седна непоканен в едно от черните кожени кресла, обърнати към бюрото на Бестигуи, а продуцентът се върна на своя стол зад него, като подложи детектива на студен оглед, много различен от онзи на почти бившата му съпруга; това бе проникващият взор на професионален картоиграч. Бестигуи взе кутия с пурети, придърпа черен стъклен пепелник към себе си и запали една със златна запалка.

– Добре, да чуем какво показват тези предполагаеми снимки – каза той и примижа през облаците лютив дим, като покриваше идеално образа на филмов мафиот.

– Силуета на жена – подхвана Страйк, – приклекнала на балкона пред прозорците на дневната ви. – Изглежда гола, но както ти и аз знаем, е по бельо.

– Глупости! Това от улицата не можеш да го видиш. Балконът е от масивен камък, от този ъгъл нищо не се вижда. Блъфираш.

– Лампата в дневната ви е светела. Виждат се очертанията ѝ през пролуките в камъка. Тогава естествено на балкона е имало място, защото храстите не са били там. Хората не могат да устоят на стремежа да променят местопрестъплението, та макар и да им се е разминало – добави Страйк безгрижно, сякаш водеше светски разговор. – Опитал си се да изкараш, че на този балкон никога не е имало място някой да приклекне, нали? Но няма как да промениш реалността с фотошоп. Жена ти е била в идеално положение да чуе какво се е случило на балкона на третия етаж точно преди Лула Ландри да умре. Ето какво е станало според мен – продължи Страйк, докато Бестигуи продължаваше да го гледа през дима с примижали очи. – С жена ти сте се скарали, докато се е събличала да си ляга. Може би си открил запасите ѝ от наркотик в банята или си я заварил, докато е шмъркала. Затова си приел като подходящо наказание затварянето ѝ отвън на балкона при температура под нулата. Хората може да се запитат как многото папараци на улицата не са забелязали, че на един от балконите над главите им е изтикана полугола жена, ала е имало обилен снеговалеж, те са тъпчели на място, за да възстановят кръвообръщението си, и вниманието им е било приковано към двата края на улицата в очакване на Лула и Дийби Мак. А Танзи не е вдигала шум, нали? Приклекнала е, за да се скрие; не е искала да се показва полугола пред трийсетина фотографи. Може да си я изтикал навън тъкмо в момента, когато колата на Лула се е задала иззад ъгъла. Никой не е гледал към вашите прозорци, а към появилата се Лула в оскъдната ѝ рокличка.

– Това са пълни щуротии – каза Бестигуи. – Нямаш никакви снимки.

– Не съм казал, че ги имам, а че ми ги показаха.

Бестигуи извади пуретата от устата си, после се отказа да говори и отново я лапна. Страйк изчака да мине достатъчно време и когато стана ясно, че Бестигуи няма да се възползва от възможността да каже нещо, продължи:

– Танзи трябва да е започнала да думка по прозореца веднага, щом Лула е прелетяла покрай нея. Не си очаквал жена ти да запищи и да заблъска по стъклото, нали? Разбираемо е, че не си искал някой да стане свидетел на домашния тормоз, и си отворил. Тя е изтичала покрай теб с писъци и се е втурнала навън и надолу по стълбите към Дерик Уилсън. В този момент си се навел през балкона и си видял Лула Ландри да лежи мъртва долу в снега.

Бестигуи бавно издиша дим и отклони очи от лицето на Страйк.

– Онова, което си направил след това, може да се стори на съдебните заседатели като престъпно деяние. Не си набрал 999. Не си изтичал след замръзналата си и изпаднала в истерия жена. Дори не си – към което съдебните заседатели ще проявят повече разбиране – изтичал да пуснеш в тоалетната чиния кокаина, за който си знаел, че е на видно място в банята. Не, онова, което си сторил, преди да последваш жена си или да позвъниш в полицията, е било да избършеш прозореца. За да няма отпечатъци, които да покажат, че Танзи е пипала външната страна на стъклото, нали? Било ти е важно никой да не може да докаже, че си изблъскал жена си на балкона при температура минус десет градуса. При твоята репутация на побойник, налагащ тормоз, и при изгледите за съдебен иск от млада служителка не си искал да даваш в ръцете на пресата или прокурора допълнителни доказателства, нали така? След като си бил удовлетворен, че си премахнал всички нейни отпечатъци от стъклото, си изтичал долу и си я принудил да се върне в апартамента ви. В краткото време, което сте имали преди пристигането на полицията, си я заплашил да не признава къде е била, когато тялото е паднало. Не знам какво си ѝ обещавал или с какво си я заплашвал, но каквото и да е било, подействало е. Все още обаче не си се чувствал в пълна безопасност, защото тя е била в шок и толкова разстроена, че си се боял да не разкаже цялата история. Ето защо си се опитал да отвлечеш вниманието на полицията, като си вдигнал олелия за вазата с цветя, преобърната в апартамента на Дийби Мак, с надеждата, че през това време Танзи ще се съвземе и ще се придържа към сделката. И така стана, нали? Бог знае колко ти е струвало, но тя се остави пресата да я направи на нищо, примири се да я наричат дрогирана фантазьорка, поддържаше тезата си, че е чула Ландри и убиеца да се карат през два етажа и звукоизолирано стъкло. Ала щом научи, че има снимково доказателство къде е била – добави Страйк, – мисля, че ще е доволна името ѝ да се изчисти. Жена ти може да си мисли, че обича парите повече от всичко на света, но съвестта ѝ я измъчва. Уверен съм, че бързо ще се предаде.