Род Стюарт - Автобиография

Но майната му: аз съм син на водопроводчик от северен Лондон, чийто живот не го беше белязал да живее в разкош под калифорнийското слънце до шведска филмова звезда и проклет да бъда, ако не се повеселя, и по-късно ще се притеснявам за това дали ще ми бъде простено, ако въобще някога го сторя.

През тази Коледа двамата с Брит отидохме на един купон в Бевър- ли Хилс, организиран от Къби Броколи, продуцентът на филмите за Джеймс Бонд. През този ден температурата беше около 27 градуса, но къщата и ливадата около нея бяха затрупани от изкуствен сняг, а дърветата бяха окичени с лампички и играчки. Изглеждаше ми невероятно, че въобще се намирам там, да не говорим за това, че държах за ръка една от най-красивите жени в света. Облеклото трябваше да е официално и аз си спомням, докато излизах от колата и вървях през тази изкуствена, но прекрасна обстановка, с Брит до мен, че чувствах как най-вероятно това е един от онези моменти в живота ми, при които ще е добра идея да се ощипя.

* * *

По това време вече живеех в Лос Анджелис. През април 1975-а, когато връзката ми с Брит тъкмо бе започнала, аз напуснах Англия и станах данъчен изгнаник. Това не се понрави особено на британската преса, която реши, че предавам родната си земя. И Елтън Джон не го прие много леко. Бяхме се събрали една вечер у тях и аз му казах, че мисля да напусна Англия, а той ме нарече предател и пусна „Тържествени и церемониални маршове“ на Елгар толкова силно, че да не можем да говорим.

Както и да е, ето го моето оправдание: точната данъчна ставка, от която се махах, беше 83 процента. Определено можете да прецените колко ме болеше толкова голямо количество от спечелените ми пари да бъде вземано всяка година. А и не бях само аз. Джо Кокър чакаше същия полет на „Хийтроу“, дестинацията му беше идентична, и Ерик Клептън щеше да хване следващия полет. В интерес на истината хора от всички сфери напускаха Великобритания и отиваха на места, където животът не беше толкова скъп. Нарекоха го „изтичане на мозъци“ - макар и да не се отнасяше за моя случай.

Обаче все още твърдя, че Били Гаф, моят мениджър, леко ме баламоса, за да се изместя. Най-малкото, бях доста объркан относно детайлите.

Гаф - който си беше ирландец и като начало много не му пукаше за Англия - отлетя предварително до Ел Ей и намери една къща с три спални на „Дохейни Драйв“. Идеята беше двамата с Тони Туун да отидем после там. Реших да пробвам няколко седмици и да видя какво ще се получи. И ако не ми се понрави, тогава няма значение. Винаги мога да се прибера обратно.

Може би трябваше да слушам малко по-внимателно. Когато пристигнах там и си оставих саковете в спалнята (разбира се, че получих най-голямата), Гаф ми обясни, че една година няма да мога да се върна в Англия. В последствие ще мога да се прибирам за няколко вечери на всяка фискална година, но не и докато не изтече дванадесет месечен срок, през който да не съм стъпвал там.

Сърцето ми се сви. Цяла година далеч от Англия? Без дори да отида на гости? Ами всички английски неща, които обичам: футбол, вечери с печено месо, хубав чай, скапано време? Ами семейството ми?

През първата година беше най-трудно. Чувствах се като турист - не можех да разбера как ще се адаптирам, наблюдавах всичко от разстояние и нямах търпение да се прибера в къщата. Понякога, ако валеше - което не се случваше често - излизах навън и стоях под дъжда, докато не подгизнех, само за да си спомня какво означава лошо време. Липсваха ми родителите и братята и сестрите ми. Това, че Брит беше до мен, ми помагаше. Постепенно и слънцето помогна. Това, че бях в Ел Ей ми помогна. Лос Анджелис може да е страхотно място за живот и аз постепенно го заобичах. Все още е така.

През лятото на 1975-а, купих една къща за 750 000 долара на „Каролууд Драйв“ в квартал „Холмби Хилс“. Този имот бе занемарен; повечето от двайсетте стаи бяха пълни с буболечки, а под терасата живееше цяло семейство диви котки, които трябваше да бъдат тържествено изхвърлени. Но се виждаше, че има потенциал да стане прекрасен дом - не толкова величествен като „Кранборн Корт“ в Уиндзор, но по-прелестен. Брит се премести при мен през август и ние се хвърлихме да оправим къщата, което ни отне няколко месеца. Няма нужда да споменавам, че стъклените предмети „ар нуво“ бяха навсякъде. В гардеробната самите гардероби бяха със стъклени врати в стил „ар деко“. Имахме комплект кожени дивани, декорирани със слонски бивни, кътче със сребристи масички и двойка декоративни пеликани в естествена големина - не искам да се изхвърлям, но си мислех, че всичко изглеждаше прекрасно, като в приказен дворец. Дадох на Тони Туун да се разположи в къщата за гости в градината. Брит, която изглежда споделяше съпротивата на Ди към чара на Тони, настоя той да идва в голямата къща само ако бъде поканен, но той от време на време се разкарваше из кухнята сутринта, пушейки цигара, наливаше си чаша чай и продължаваше да се разхожда.