Род Стюарт - Автобиография

Вестниците се нахвърлиха върху нас. Смесицата от британска рок звезда и шведска филмова актриса явно беше някаква рецепта за та- блоиден делириум. Не успяваха да се заситят. Но дори и това понякога бе доста вълнуващо за нас, особено когато измисляхме най-различни начини да ги изпързаляме. За да избегнем разпознаването ни, ние се настанявахме в хотели и ресторанти като г-н и г-жа Кокфорт. Идеята, че ние харесвахме вниманието и в известна степен го търсехме... ами, и в това има доза истина.

Когато отиде в Родезия, както се случи тогава, за да снима филм, тя ме подтикна да и напиша романтично писмо. Затова и изпратих телеграма, в която пишеше: „Уморих се да опъвам питона. Моля те, прибери се у дома. С обич, Мръсника“. Романтиката беше навсякъде тогава. Направихме едно пътешествие на борда на лайнера „Кралица Елизабет II“, нещо, което от много време желаех да направя, и по време на пътуването взехме с нас много костюми от 30-те години, които да обличаме. Имах и една сламена шапка, която Брит ми беше закупила от „Харолдс Плейс“, магазин за ретро дрехи в Бевърли Хилс. Това е шапката, която нося на обложката на албума A Night on the Town, но после съжалих, че го бях направил. Но ще стигнем и до това. Нека засега да кажа, че щях да изглеждам не толкова дървено, ако бях си сложил друг подарък, който ми беше дала Брит: килим от лъвска кожа, заедно с препарираната глава и всичките му изкуствени зъби. Поставихме го на пода в апартамента, който бяхме наели в „Бийчам Плейс“ в Лондон и след това постоянно се спъвахме в него.

Тя разбираше от картини и антики. Можеше да отгатва имената и да датира най-различни предмети. Мислех си, че и аз разбирам от картини и антики, гордеех се, че вече имам поглед над тези неща, но не беше така. Брит бе тази, която ме научи как да ги виждам. Тя ме запозна с лампи и вази от Емил Гале, тези прекрасни предмети „ар нуво“ от края на деветнадесети век, изработени от гравирано и изрисувано стъкло, които решихме да започнем да колекционираме. Отивахме до Париж на ловни експедиции за лампи, въоръжени с хиляди франкове в брой. Прекарвахме часове из френските пазари, пазарейки се с продавачите. Най-вече Брит се пазареше, понеже говореше много красив френски. Аз стоях на една страна и казвах полезни неща, като: „Искате колко? За тези пари мога да си купя нова“. Невинаги известността помагаше, когато искаш да ти намалят цената. Аз вдигах цената още докато прекрачвах прага на магазина. Най-доброто нещо, което можех да направя е да изляза и да изпратя някой да дойде по-късно.

Тя ме изложи на плодотворното въздействие на професионалния масаж, нещо, за което бях доста придирчив преди това, в един напълно британски стил. („Какво? Ще дадеш на непознат да докосва голото ти тяло - а и не правиш секс с него?“) А и нещо малко по-противоречиво - тя започна да слага грим по лицето ми. Доста голямо количество грим. Дебели и черни кръгове около очите. Приличах на абсолютна курва. Това не остана незабелязано от другите членове на „Фейсис“. Групата започна да поздравява Брит при появяването и с възгласа: „Ейвън идва!“.

От феновете на „Фейсис“ тя чу доста по-лоши неща, понеже те смятаха, че ме променя. Понеже появяването и съвпадна с предсмъртните гърчове на бандата и беше лесно тя да бъде определена като следващата Йоко Оно. Това беше абсолютно погрешно. Брит не направи нищо за разпадането на „Фейсис“. Самите ние много добре се бяхме погрижили за това и го вършехме много преди нейното появяване.

Аз дори леко се преработих по това време. Двойното проклятие на това да имам за гадже филмова звезда и последвалото ми емигриране в Лос Анджелис изглежда, че ядоса доста хора - не точно сред обществото, на което въобще не му дремеше, а в британската преса, която тръбеше на всеослушание, по един подигравателен начин, че „Род вече е станал цял Холивуд.“

Това ужасно много ме вбесяваше. През предишните четири години аз бях живял в едно имение в Уиндзор, с размерите на обществена библиотека, с цяла армада от автомобили в гаража и кухня, колкото баскетболно игрище, и никой не ми беше казал, че съм се откъснал от корените си. Затова реших, че цялата тази бомбардировка бе започнала заради чисти и дребнави предразсъдъци срещу Холивуд. Презирах това предположение. Само защото бях отишъл в Холивуд, това не значеше, че автоматично съм станал „цял Холивуд“.

И само защото носех много грим... и позирах със сламена шапка и с чаша шампанско...

Добре. Може да съм губил нишката от време на време през онези дни.