Род Стюарт - Автобиография

Това беше истина, притежавах яхта: тя беше страхотна и голяма, двадесет и два метра, построена в Холандия, с метален корпус, която кръстих: „Весел смутител“. Отначало беше закотвена на Тем- за в Ричмънд и аз реших, че най-хубавото, което мога да направя за първото и пътуване, е да разходя мама по реката една неделя. Попитах Кирил, моя шофьор, дали би могъл да управлява яхта.

- Разбира се, че мога - каза той. - Аз служих във флота.

Ние се качихме и плавно се понесохме по реката под изключително компетентното управление на Кирил, а и има ли по-добър начин за прекарване на топлия следобед, с майка ми, носейки се по водата, с чаша вино.

- Окей, Кирил - казах аз. - Предлагам вече да обърнем и да се върнем обратно.

Яхтата беше дълга, а на това място реката беше по-тясна, но Кирил бе ветеран и той професионално завъртя носа на яхтата на деветдесет градуса. После даде назад и тогава се чу ужасяващ стържещ звук и шум от цепещо се дърво, докато задната част на моя дворец за забавления удари цяла флотилия от красиво боядисани гребни лодки, закотвени до брега.

След това приключение реших, че най-доброто място за яхтата е Испания и аз се разпоредих да бъде транспортирана до Пуерто Ба- нус в Испания. Там един надежден шотландски пич, който живееше в града, бе нает да се грижи за нея в мое отсъствие и да я подготви за плаване, когато се наложи - например за всеки уикенд, през който бих могъл да отида там и да се опитам да впечатля Джоана Лъмли.

Една кола ни закара до пристанището, където, облечен в леки дрехи от лен за уикенд по вода, аз съпроводих моята компаньонка през последните метри до очакващия ни плавателен съд и посочих към него, застанал сред многото други лъскави и скъпи яхти, завързани за пристана. И накрая вече се намирахме до него, а след това моята компаньонка за първи път се качи на борда.

Изглеждаше все едно човек беше взел контейнера за боклук на някой ресторант го беше обърнал върху палубата. Яхтата бе потънала в най-различни останки от храни и боклуци. Всяка повърхност беше замърсена. Довереният ми шотландски пазач на яхтата спеше в един хамак до купчина от празни бирени кенове. Петима негови приятели се бяха натръшкали по палубата и също спяха под слънцето.

Започнах да будя грижещия се за яхтата ми с крещене и с изричането на цял поток от имена, като пълният им списък вече се е изгубил в мъглите на времето, макар да се сещам едното от тях да беше „чекиджия“. После бързо преведох компаньонката ми през пристанището и се настанихме в хотел. За щастие, тя прие всичко това за забавно, макар връзката ни да приключи скоро след това.

Взаимоотношенията ми с Ди достигнаха до най-тежката си криза на мястото, където бяха започнали: в Лос Анджелис, по време на турне с „Фейсис“. Годината беше 1975-а. Ди пристигна със самолет от Лондон, за да се срещнем през този следобед и тя беше изморена и каза, че ще си ляга. Аз и споделих, че имам една среща, а това си беше истина. Онова, което не споменах беше това, че срещата е в нощния клуб „Трубадур“ с Брит Екланд.

Следва ужасният момент: по средата на вечерта Ди решава, че се чувства по-добре и излиза, за да си намери някаква компания. Следващото нещо, което виждам, е как тя прекрачва прага на клуба с невинно и очакващо изражение на лицето, което изведнъж се сменя с това на невероятна болка.

Нямаше голям скандал. Ди се обърна, излезе от клуба, отлетя обратно в Лондон и се изнесе от „Кранборн Корт“, този път завинаги.

Това беше правилното решение и за двама ни. Но само по какъв начин се случи това. Пример за това точно да не оставяте обичния си човек.

ГЛАВА 11

В която нашият герой напуска Великобритания и отива в Лос Анджелис под фалшив предлог, заживява с момиче на Бонд, което си е хубаво нещо, докато спре да бъде хубаво. За борбата му да заживее в държава, която не разбира футбола особено. И в която още страхотни албуми биват записани, които все още можете да си купите, ако още не сте го сторили.

Брит Екланд разшири виждането ми за ужасно много неща. Бяхме заедно за малко повече от две години и през цялото време бяхме силно притиснати един в друг. В края стана доста мрачно - мисля, че може да се предположи, след като тя се опита да ме съди за 12,5 милиона долара. Но тези неща се случват и както се казваше в старата пословица: „Ако не си на панаира, няма как да спечелиш балон“. Все още възприемам тази връзка като прекрасна любовна афера и обучение, което имах късмет да получа.