Род Стюарт - Автобиография

Съревнователният дух достигна до голяма височина една вечер в парижки хотел, когато двамата успяхме да водим подгряван от кокаин разговор до десет на другата сутрин. Единствената тема на този величествен дебат: кой от двама ни има повече пари в банковата си сметка. Хората, които бяха с нас, се оттеглиха в стаите си и после дойдоха за закуска, само за да ни намерят потънали в същия разговор. Резултат от дискусията: неокончателен, каквито (предупреждение към децата) са повечето разговори, поддържани с кокаин.

Обаче на земята няма по-щедър човек от Елтън - невероятно е щедър. Имам часовници, които той ми е подарявал за рождените дни: луксозни, обилно инкрустирани със скъпоценни камъни и гравирани с надпис „От Елт“. Той подари на първата ми съпруга Алана, с която си останаха добри приятели, след като се разделихме с нея, пиано „Стей- нуей“. Те въобще не са евтини.

А се случи и Коледата, за която дълго и дълбоко обмислях какъв подарък точно да му подаря. Това винаги ми е било трудно: какво да вземеш за един човек, който си е купил всичко? Най-накрая, след оби- каляне на магазините, най-накрая ми светна: поръчков портативен хладилник. Брилянтно. Включваш го, натискаш бутон, вратата се отваря автоматично, вътре светва и една бутилка се подава, обвита в пара. Изглеждаше ми, че ще се получи желаното ахване. А и ми струва 300 паунда, което според мен си беше достатъчно.

Подаръкът, който Елтън ми даде през същата година: Рембранд.

Картината „Поклонението на овчарите“.

Великият Рембранд! Почувствах се доста дребен - макар и не толкова малък, колкото Елтън искаше да се почувствам, когато след време язвително нарече подаръка ми „кофа за лед“. Той не беше кофа за лед. Това беше поръчков портативен хладилник.

Както и да е, за петдесетия му рожден ден през 1997-а се справих по-добре. Купих му цял сешоар със седалка, като онези, които сте виждали в женските фризьорски салони. Две години по-късно, той почете брака ми с ваучер за 10 паунда за магазин „Бутс“. На картичката беше написал: „Купи си нещо хубаво за къщата“.

Ние пътувахме заедно, или се търсехме един друг, ако бяхме някъде в чужбина. Бандата „Куин“ взе под наем къща в „Бел Еър“, Лос Анджелис, за известно време и двамата с Елтън изкарахме една дълга вечер с Фреди Меркюри, сладък и забавен мъж, когото наистина обожавах, обсъждайки възможността тримата да сформираме една супергрупа. Името, което измислихме, беше „Нос, зъби и коса“, във връзка с най-видните физически особености на трима ни. Основната идея беше да свирим облечени като „Бевърли Систърс“. Но този проект не успя да се реализира, което си е голяма и вечна загуба за съвременната музика.

През 1985-а двамата с Елтън отидохме на кратка почивка в Африка, на сафари сред дивата природа, движейки се из пущинаците, за да видим „голямата петорка“: слона, носорога, бивола, лъва и леопарда. Най-доброто време за това, са най-ранните часове на утрото, което за мен никога не е било удобно време. Но Елтън отново се изяви, блъскайки по плата на платката:

- Хайде, скъпа.

Пътувахме заедно в един лендроувър и се самообявихме за „аколози“: експерти по определянето на някое животно по неговите фъшкии. Вечерта, обратно в лагера, бяхме облечени величествено с папийонки и тъмни сака за вечеря около огъня.

Дори и на сафари, Елтън настояваше да носи диаманти със себе си. Носеше една черна кутия с най-различни бижута „Картие“ в нея, струващи само Господ знае колко, поверени за съхранение на асистента му Боб - малко като американския президент, който има човек до себе си с куфарче с кодовете за атомните бомби вътре. Една вечер в Африка, докато вечеряхме, няколко души от групата ни решиха да отмъкнат ценната кутия от Боб и да я скрият само за да видят какво ще се случи. Но Елтън много трудно може да бъде смутен. Боб започна да се паникьосва, а Елтън просто каза:

- Не се притеснявай, скъпа, това са само тези, които нося през деня.

Освен къщата на Елтън, другият ключов център за забавление през времето, в което живеехме в „Кранборн Корт“ беше къщата на Рони Ууд, имението „Уик“ в Ричмънд, в грегориански стил, което той купи от актьора сър Джон Милс. Издигнато на един хълм и с големи прозорци отзад, гледащи към Темза, „Уик“ по общо мнение предлагаше една от най-добрите гледки в Англия, ако не и в цяла Европа - и Рони Ууд се оказа в него. Много забавен свят.

Триетажната къща разполагаше с овална трапезария и гостна, ламперия с дърворезба и страхотни камини. Рони си направи звукозаписно студио в мазето, заедно с обзавеждането получи и маса за снукър и си взе един папагал, който научи да казва „Шибай се“, но що се отнася до други важни домашни придобивки, като например голяма маса в трапезарията, къщата винаги ми изглеждаше леко празна. Изглеждаше, че основното и предназначение беше това на грамаден гардероб с множество стаи за сценичните костюми на Рони, които висяха по всички свободни повърхности, както и като шкаф за китарите му.