Род Стюарт - Автобиография

Постоянно го питах за това или онова.

- Но по какъв начин са разбрали за това?

На което той отговаряше:

- Не знам, миличък. Не бях аз, миличък. Ще разбера и ще ти кажа, миличък.

Журналистите в таблоидите сигурно обичаха Тони. За техния занаят той беше цяло съкровище. Но за Ди присъствието му не беше много желано. Няма нужда да споменавам, че желанието му да извлича истории от флиртовете ми, измислени или истински, трудно му спечелваше нейните трайни симпатии. Тя го асоциираше, по съвсем естествен начин и в най-широкия смисъл, с разголване. За нея той представляваше голяма част от лудостта, от която нашият живот в „Кранборн Корт“ трябваше да ни предпази.

Разбира се, че бях рок певец, когато се запознах с Ди. Тя за първи път ме видя по-отблизо зад кулисите с групата. Много добре знаеше какво се случваше около рок групите и осъзнаваше, че шансът да и остана верен, докато съм на турне, беше много малък. Но в началото турнетата представляваха един отделен свят, а „Кранборн Корт“ беше нашата реалност. Една бариера пред лудостта на света на рока. Макар рок светът вече все повече да прехвърляше бариерата и да навлизаше в живота и къщата ни. Без съмнение скокът на славата ми след Maggie May и степента на публичната ми ангажираност създадоха големи пукнатини в нашата връзка. Не мисля, че славата ме промени чак толкова; мисля, че си останах доста земен човек - дори и в този смисъл, доста здраво стъпил на земята. Но славата определено промени света около мен. Обожанието, което изведнъж започва да се спуска към теб отвсякъде, и то от напълно непознати, може да е много приятно, но за човека, с когото живееш, може да е ужасно обезпокоително и притеснително. Когато излизахме заедно, хората не изпитваха никакви скрупули да разговарят с мен, все едно Ди я няма. Жените открито флиртуваха с мен пред нея. Опитвахме се да отидем на кино и по средата на прожекцията излизахме, понеже хората казваха: „Охо, вижте - това е Род Стюарт“. Завист, презрение, опасение: тези чувства определено се появиха в нашата връзка по това време и произведоха корозивен ефект.

Животът ни се въртеше единствено около мен и моя график. Имахме си тази провинциална идилия, а изведнъж хеликоптери започнаха да кацат отвън на ливадата, за да ме транспортират до различни места: промотиращи срещи, записи, турнета. Имах група и солова кариера по това време и бях изключително зает. През по-голямата част от времето, докато отсъствах, Ди стоеше сама, разкарвайки се из огромната къща. И тя наближаваше средата на двайсетте си години и започваше да си мисли: „А какво става с мен? Какво правя аз с моя живот?“. Понякога казваше, че иска да работи, но аз не го желаех много. Споделях и, че хората ще си кажат: „Знаеш ли онзи мъж, който е собственик на голямата бяла къща? Праща момичето си да работи. Колко гаден трябва да е?“.

Това напрежение навлезе във връзката ни и започна да я разрушава. Насладата и за двама ни започна да се губи. Между нас се намести огромен океан и на връзката ни трябваше да и бъде сложен край, но нито един от двамата не можеше да го стори. През 1974-а ние вече спорехме все по-често - и все по-често тези спорове завършваха с излизането на Ди от стаята, ядосана и изнервена, и отиването при родителите и. След това се разкайвах и исках да се върне, но - тъй като винаги силно се страхувах от конфронтации - карах приятеля ми от времето ми в „Джеф Бек Груп“ Мики Уолър, да и се обади и да каже: „Ако Род се обади, ще искаш ли да говориш с него?“. И ако се окажеше, че бурята е отминала, аз веднага грабвах слушалката и смирено я молех да се видим за обяд в пъба в Хай Уикъмб, а след това я умолявах да се върне. И кръговратът започна отново.

По време на едно от тези разделяния - този път това беше шест- седмично - аз отидох на церемонията по връчването на едни футболни награди и се започнах с актрисата Джоана Лъмли. Това се случи, преди да беше станала известна с телевизионния сериал „Новите отмъстите- ли“ - и ако някой иска да я добави към „дългия списък с блондинки“, с който моето име се асоциира, нека да допълня за протокола, че през този период тя беше чернокоса.

Тя също така беше високообразована, а и в същото време доста елегантна: помня, че един път тя спомена „семейните гоблени“ и аз се зачудих дали има предвид килимите, докато накрая ми светна, че говори за друго. Следователно тя не беше жена, която бихте си представили, че е съгласна да се върти около някого, за когото се говори, че е рокендрол палавник. Но аз винаги съм си падал по предизвикателствата, а и явно между нас прехвърчаха малко искри; а ако нещата тръгнеха да се получават, аз винаги бях готов да пусна една реплика, за която мислех, че е много вървежна: „Искаш ли да дойдеш с мен и да прекараш уикенда в Испания на яхтата ми?“.