Род Стюарт - Автобиография

Оттогава косата ми значително се скъси в задната си част, но от детството ми не е била над яката. Вижда ми се грешно това, дължината й да е над яката. Идеята да си покажа задната част на врата... не, това ще е престъпление против природата. А и кичурите си останаха. Дължината им варираше различно според настроението ми, времето, икономическата ситуация и т.н. Но основният принцип си остана един и същ. В салона на Стивън Кари, моя фризьор в квартал „Мейфеър“, написах на стената, под огледалото, дължината, под която кичурите ми не трябва да падат: 6 см. Фризьорът ми в Лос Анджелис използва линийка с дължина шест сантиметра.

Вече не използвам захар при създаването на прическата си. Мога да използвам малко козметика (Получавам всякакви видове; общото ми усещане за тях е, че са горе- долу еднакви). А и вече не се реша назад. Все още използвам обърнатия метод за сушене - макар че след години на правене на кичури сега косата ми вече си расте по този начин. Дори и да искам да пробвам някоя нова прическа, няма да се получи.

Косата ми също така представлява много ефикасна алармена система. Двамата с Рони Ууд имаме нещо общо в този смисъл: ако косите ни не искат да стоят изправени след прилагането на всички трикове, след цялата козметика и обърнатото сушене, тогава разбираме, че сме се разболели и е време да се излегнем в леглото. Косите ни са барометри.

Все още ли прахосвам много време в мислене и работа по косата ми? Да. Осъзнавам ли, че има дни, в които не изглежда добре и други, в които е идеална? Определено. Дали се чувствам повече от облекчен, че не съм засегнат от типичното мъжко частично оплешивяване? Сто процента. (Ако това се случи, тогава ще си я зализвам, като Елтън.) Чувствам ли се щастлив, че косата ми не е посивяла, освен съвсем малко от двете страни, които лесно се боядисват? Естествено, че да. (Явно работя точната работа, като гледам как косата на президента Барак Обама се прошари за съвсем кратко време, както и тази на Кени Далглиш.) Дали целият този мой интерес към косата ми граничи с нарцисизъм? Ами, мислете каквото искате.

Но все пак това е разбираемо. Косата е важна част от занаята. Тя е моят ключов елемент: подходящо резюме за мен и за онова, което върша, а дори и лого за бизнеса. Дори и сега можете да отидете, в която и да е бръснарница в Англия, да седнете в стола и да поискате прическа „Род“, и без никакви допълнителни обяснения, бръснарят ще разбере за какво говорите.

Тя анонсира моето появяване и пригодността ми да работя точно както е светлинката върху покрива на таксито. Ако искам да не бъда разпознат, просто си слагам една бейзболна шапка или меко кепе, или каквато и да било шапка, с която да си скрия косата, и почти всеки път се получава.

Върху обложката на албума ми Out of Order от 1988-а има моя фотография, на която се вижда само горната част на главата ми. Лицето не се вижда: единствено косата. Обложката на моя бокс сет Storyteller, който излезе през 1989 г., както и постерите, които рекламираха концертите ми в „Сизър Палас“ в Лас Вегас - показват рисунка на задната част на главата ми.

Простете ми, но леко ще се възгордея - за това, че бивам разпознаван заради косата си, видяна отзад или директно отгоре. Това означава, че прическата си струва, нали? Това означава, че часовете, изкарани със сешоара, не са били напразни. Това е то да имаш правилната прическа.

ГЛАВА 3

Много мрачни събития.

През 1962-а, на седемнадесет години, се запознах с едно момиче на име Сузана Бофи на купон в Лондон. Тя беше изключително красива, със среден ръст, имаше кестенява коса, беше любезна, образована, изцяло от средната класа - на много по-високо ниво от моето. Въпреки това я очаровах, накарах я да се смее и тя се превърна в първата ми сериозна приятелка. А след една година, за огромен ужас и на двама ни, тя се оказа бременна.

Явно се беше случило в Брайтън. Макар да бях изоставил бит- ническия си етап и да бях поумнял, онези пътувания през уикенда до плажа с приятелите, заедно с китарата ми, продължиха, а Сю беше част от тях - заедно с мен, свита в купето на влака, после на разходка, хванати ръка за ръка. В края на март и началото на април всички заедно, през съботните вечери, спяхме под арките на пътя до крайморския булевард. Или използвахме за същата цел плажа пред мястото, наречено „Черната скала“, до стената на плувния басейн. Ако полицаите ни разкарваха, което често се случваше, ние си вземахме нещата и си откривахме местенце под кея на Брайтън. И на едно от тези места - със сигурност не и в легло - бебето беше заченато.