Диана Габалдон - В капан на времето

— Да?

— Той ще трябва да напусне Франция. — Вдигна предупредително вежда. — Това ще е условието за освобождаването му.

— Разбирам. — Сърцето ми биеше толкова бързо, че почти заглуши думите му. Значи това искаха. Джейми да напусне Франция. — Но той е в изгнание от Шотландия…

— Мисля, че това може да се уреди.

Колебаех се, но като че ли нямах избор, освен да се съглася от името на Джейми.

— Добре.

— Хубаво — кимна доволен кралят. Очите му се върнаха на мен, спряха на лицето, плъзнаха се по шията и гърдите. — Но ще поискам една малка услуга, мадам — рече тихо.

Погледнах го право в очите. После сведох глава.

— Аз съм изцяло на ваше разположение, Ваше Величество.

— О… — Стана, като отметна халата от раменете си и го остави да се свлече на облегалката на стола. Усмихна се и ми подаде ръка. — Добре тогава, скъпа моя. Елате с мен.

Затворих очи и призовавах коленете си да се задействат. Два пъти си омъжвана, за бога, казах си. Спри да се превземаш толкова.

Станах и поех ръката му. За моя изненада той не тръгна към кадифеното канапе, а ме поведе към вратата в другия край на стаята.

Когато ме пусна, за да отвори, ме споходи смразяваща яснота.

Проклет да си, Джейми Фрейзър! Проклет да си!

Стоях на прага и примигвах. Предположенията ми относно кралското дворцово разсъбличане бяха заменени от крайно изумление.

Стаята беше тъмна, осветявана само от миниатюрни газени лампи, поставени по пет в ниши по стената. Самата стая беше кръгла, като огромната маса в центъра ѝ, и тъмното дърво отразяваше точиците светлина. Около масата седяха хора — приведени тъмни силуети в сумрака.

При появата ми се чу шепот, който бързо затихна, защото видяха краля. Когато очите ми свикнаха с тъмното, с ужас осъзнах, че хората около масата са с качулки. Най-близкият се обърна към мен и зърнах проблясъка на очите му през дупки в кадифето. Това приличаше на събор на палачи.

Явно аз бях почетният гост. С притеснение се зачудих какво очакват от мен. От намеците на Раймон и Маргьорит си бях представяла кошмарни окултни церемонии с жертвоприношения на деца, церемониални изнасилвания и всякакви подобни сатанистки ритуали. Обаче тези представи рядко отговаряха на истината и се надявах случаят да не прави изключение.

— Чухме за големите ви умения, мадам, и за вашата… репутация — усмихна се Луи, но в очите му проблесна предпазливост, сякаш не беше съвсем сигурен какво ще сторя. — Ще сме ви много задължени, скъпа моя, ако ни ги демонстрирате тази вечер.

Кимнах. Много задължени, значи? Е, хубаво, исках да ми е задължен. Но какво очакваше да направя? Един слуга сложи огромна восъчна свещ на масата и тя заля с меката си светлина лакираното дърво. Беше украсена със символи като онези в тайната стаичка на мастър Раймон.

— Хайде, мадам. — Кралят ме подхвана под лакътя и насочи вниманието ми отвъд масата. Сега, на светлината на свещта, видях две фигури сред потрепващите сенки. Втренчих се в тях и кралят стисна по-здраво ръката ми.

Там стояха граф Сен Жермен и мастър Раймон, един до друг, разделени само от пет-шест крачки. Раймон с нищо не показваше, че ме познава. Стоеше неподвижно и се взираше встрани с черните си жабешки очи.

Графът ме видя и се ококори от изумление, после се намръщи. Беше облечен много изискано, целият в бяло, както обикновено: бял сатенен жакет над кремава копринена жилетка и бричове. Малки перли украсяваха маншетите и реверите му и блещукаха на светлината на свещта. Въпреки това изящество графът изглеждаше доста зле — лицето му беше изопнато и напрегнато, дантелата на жабото му беше увиснала, а яката тъмнееше от пот.

Раймон обаче изглеждаше спокоен като буца лед. Беше пъхнал длани в ръкавите на вечната си опърпана кадифена роба, а широкото плоско лице изглеждаше невъзмутимо.

— Тези двама мъже са обвинени, мадам — каза Луис и посочи към графа и Раймон. — Във вещерство, магьосничество и заради порочния си интерес към черното изкуство. — Гласът му беше студен и мрачен. — Подобни практики са процъфтявали по времето на дядо ми, но вече не страдаме от тази поквара.

Кралят щракна с пръсти към една от закачулените фигури, пред която имаше перо, мастилница и купчина хартия.

— Прочетете обвиненията, ако обичате!

Закачуленият мъж се изправи покорно и започна да чете от един документ. Обвиняваха ги в зверщини и скверни жертвоприношения, че са проливали кръвта на невинни, че са осквернили най-свещения ритуал на месата като са осквернили светия олтар, че са провеждали дяволски ритуали върху Божия олтар — за миг се запитах как ли би им изглеждало онова, което Раймон направи с мен в болницата, и изпитах огромна благодарност, че не го разкриха.