Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

За миг проблесна светлина и сърцето на Саша трепна. Знаеше, че се е вторачила невъзпитано, но не можеше да се спре. Разбра защо, когато жената смъкна слънчевите очила на носа си и я погледна над тях.

Очи на вълчица, златисти и неопитомени.

Саша овладя желанието си да се обърне и да се върне в стаята си, където щеше да е в безопасност. Вместо това си наложи да продължи да върви, докато златистите очи я оценяваха.

Съжалявам - поде тя.

За какво?

Аз... Познаваме ли се?

Жената вдигна вежди изпод дългия бретон.

Трябва ли?

Познавам лицето ти, помисли си Саша. Виждала съм го безброй пъти.

Може ли да седна?

Жената кимна леко, продължи да я проучва с немигащ поглед. Свали нехайно крака от стола.

Разбира се, но ако възнамерявате да ме сваляте, аз предпочитам мъже. Само веднъж съм била с жена - в ко­лежа.

Не, не е това. - Саша седна, помъчи се да се ориенти­ра. Преди да успее, край масата се появи сервитьор с бяло сако.

Калиспера 3. Да ви донеса ли нещо за пиене, госпожо?

Да, всъщност да. Ъъъ, вие какво пиете?

Жената повдигна чашата си.

Прасковено белини 4.

Звучи добре. Искате ли още едно? Ще ви почерпя.

Под гъстия си бретон веждите на жената се повдигнаха.

Разбира се.

Тогава две, благодаря. Аз съм Саша - каза тя, когато сервитьорът тръгна, за да изпълни поръчката.

Райли Пуин.

Райли* "*. - Име, което отива на лицето, помисли си Саша. - Знам как ще прозвучи, но... аз ви сънувах.

Райли огни нова глътка, усмихна се.

Звучи така, сякаш ме сваляте. Наистина сте хубава, Саша, но...

Не, не, имам предвид буквално. Познах ви, защото ви сънувам от месеци.

Хммм... И какво правех?

Не очаквам да ми повярвате. Но сънищата са причи­ната да съм тук, в Корфу. Не мога... почакайте! — Рисунки­те, досети се тя, и се надигна от мястото си.

Все пак една картина струваше колкото милион приказ­ки.

Искам да ви покажа нещо. Ще ме изчакате ли?

Райли сви рамене, вдигна чашата си.

Скоро ще ми донесат ново питие, така че ще съм тук още известно време.

Пет минути - обеща Саша и се отдалечи бързо.

Докато отпиваше от питието си, Райли мислеше. Знаеше

всичко за сънищата и не би ги отхвърлила с лека ръка. В живота си беше видяла и преживяла твърде много, за да отхвърли нещо с лека ръка.

А тази Саша Риге й се стори искрена. Нервна, прекале­но напрегната, но искрена. Тя обаче си имаше причини да е в Корфу и те не включваха участие в нечии сънища.

Сервитьорът се върна с табла, остави на масата питие­тата, купичка с едри маслини, друга - с екзотични ядки.

Другата дама? - попита.

Забрави нещо. Ще се върне. - Райли му подаде праз- ната си чаша. - Евхаристо*.

Опита един бадем и продължи да съзерцава морето, но отмести поглед, когато чу забързани стъпки от сандали на платформа, отекващи върху каменната настилка.

Саша отново седна, държеше кожено портфолио.

Аз съм художничка - поде тя.

Поздравления.

Тези сънища ме спохождат цяла зима. Започнаха още в началото на годината. Всяка нощ. - Неспокойни сънища,

Благодаря (гр.). - Б. пр.

но тя не беше готова да сподели толкова. - Скицирах хо­рата, местата в тях - онези, които се повтарят.

Разтвори портфолиото си, избра скицата, която я бе довела до мястото, където седеше сега.

Направих я преди няколко седмици.

Райли взе рисунката, зае се да я изучава с присвити устни.

Добра сте. И - да, това е Корфу.

А това сте вие.

Саша постави на масата скица на Райли в цял ръст. Беше с панталони с много джобове, туристически обувки, изно­сено кожено яке, широкопола шапка. Ръката й почиваше върху дръжката на нож в кания, пъхнат в колана й.

Докато Райли вземаше рисунката в ръце, Саша постави на масата друга.

Тук също.

Този път я беше нарисувала до раменете как гледа пра­во напред, извила устни в усмивка.

Какво значи това? - промърмори Райли.

Не знам, трябва да разбера. Бях започнала да мисля, че се побърквам. Но вие сте реална и сте тук. Както и аз. Не знам за останалите.

Какви „останали"?

Общо сме шестима. - Саша отново зарови в портфо­лиото. - Работим заедно, пътуваме заедно.

Аз работя сама.

Аз също. - Тя се почувства замаяна, едновременно удовлетворена и леко възбудена. - Не познавам никой от тях. - Извади друга рисунка. - Имам отделни скици на всички и такива, на които сме повече - най-често всички заедно, като тази.

На скицата се виждаха Райли, облечена почти както на предната рисунка, и Саша, с ботуши, панталони и шапка с малка периферия - не със сандалите и разкроената рокля, които носеше сега. Още една жена, с коса, спускаща се до кръста, и трима мъже. Трима секси мъже, помисли си Рай­ли. Всички бяха застанали заедно на една пътека, сред