Unknown: Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Неизвестно как тя бе застанала до него, също толкова безстрашна.

Не я ловеше сън, докато не довърши рисунката, и се разплака, когато приключи. Боеше се, че се е побъркала и са й останали само виденията. Дни наред държа картината на статива и мъжът я гледаше как работи, чисти или спи.

Или мечтае.

Каза си, че ще я опакова и изпрати на агента си да я продаде. Най-сетне потопи четката в боята и я подписа.

Саша Риге - името й, добавено в крайчеца на бурното море.

Но не я опакова. Вместо това опакова други, които бе рисувала през дългата зима, и ги приготви за изпращане.

Накрая, победена от умората, се сви на кълбо върху дивана на тавана, който бе превърнала в свое ателие, и позволи на сънищата да я завладеят.

Бурята бушуваше. Вятърът брулеше, водата се пенеше, в небето проблясваха назъбените копия на светкавици и летяха към земята като пламнали стрели. Дъждът от море­то връхлиташе скалите като плътна завеса.

Но той не помръдваше - наблюдаваше природната сти­хия. Протегна ръка към нейната.

Чакам те.

Не разбирам нищо.

Естествено, че разбираш! Кой, ако не ти! - Когато той поднесе ръката й към устните си, тя почувства как любовта буквално я заля. - Кой се крие от себе си, както правиш ти, Саша?

Желая единствено спокойствие. Желая покой. Не искам бури и битки. И теб не те искам!

Лъжи. - Устните му се извиха, когато отново подне­се ръката й към тях. - Знаеш, че ме лъжеш, че лъжеш себе си. Колко дълго ще отказваш живота, за който си създаде­на? Любовта, за която си създадена?

Мъжът обви с длани лицето й и земята под нея се раз­тресе.

Страх ме е.

Признай, че е така.

Не искам да знам.

Вгледай се във виденията си. Не можем да започнем без теб. Не можем да приключим, ако не започнем. Наме­ри ме, Саша. Ела и ме намери!

Той я притегли към себе си, притисна устни към нейни­те. Докато го правеше, бурята ги връхлетя с невиждана ярост.

Този път тя не се отдръпна.

Събуди се все още уморена, седна в леглото, притисна с пръсти клепачите си.

Намери ме... - промърмори. - Но къде? Не знам къде да търся, дори да искам. - Пръстите й пробягаха по устни­те й, можеше да се закълне, че все още усеща натиска на неговите върху тях.

Достатъчно. Стига толкова!

Стана бързо, започна да събира скиците от стените, от таблото, пускаше ги на пода. Ще ги изкара навън, ще ги

изхвърли. Ще ги изгори. Ще ги махне от къщата си, от главата си.

После ще излезе и тя, ще замине някъде, където и да е. От години не беше ходила никъде. Някъде на топло, каза си, докато се опитваше неистово да се отърве от сънищата си. На някой плаж.

Чу как дъхът й се учести, видя как пръстите й затрепе­риха. Усещайки, че всеки момент може да припадне, седна на пода между скиците - слаба жена, чието тегло се бе стопило заради сънищата. Русата й коса бе прибрана в обичайния разрошен кок, върху ясносините й очи бе лег­нала сянка.

Взря се в ръцете си. В тях имаше талант. Винаги го бе имала, винаги щеше да е благодарна за този дар. Но тя притежаваше и други дарове, за които не бе толкова бла­годарна.

В съня той я бе помолил да се вгледа във виденията си. Почти през целия си живот тя се бе старала с всички сили да не обръща внимание на вродените си ясновидски спо­собности.

Да, да се скрие от самата себе си, точно както бе казал той.

Ако се отвореше към ясновидството си, ако го приеме­ше, щеше да изпитва болка и мъка. И да знае какво ще се случи.

Притвори очи.

Ще разчисти ателието - ще си даде време. Ще събере всички скици и ще им направи опис. Няма да ги изгори, разбира се, че няма. Преди в нея бе говорил страхът.

Ще ги опише и ще замине някъде. Ще се махне от къщи за седмица-две - да помисли и да реши.

Клекна на пода и се зае да събира скиците, да ги под­режда по своя си начин. Жената с очите на вълчица, мъжът с меча - скици на хората от сънищата й, нарисувани заед­но.

Морски и други пейзажи, палат, който блести на един хълм, каменен кръг.

Тя постави върху купчината една от дузината скици на мъжа, когото бе сънувала току-що, посегна за друга.

И вече знаеше.

Беше нарисувала сърповидния остров от различни ъгли, а този показваше отвесни скали, вълнисти хълмове, обрас­ли с дървета. Показваше как островът се носи в морето, окъпан от слънчева светлина. Нагъсто построени къщи образуваха град, в далечината се виждаше пейзаж, проря- зан от планини.

Докато изучаваше нарисуваната с молив скица, тя по- лека-лека придоби цвят и оживя. Обилна зеленина в хиля­ди нюанси - от бледо до изумруденозелено. Много синьо: тъмно, наситено или разпенено заради вълните. Имаше и плаващи лодки, фигури, гмуркащи се от високи скали, за да плуват и да се забавляват в морето.