Unknown - Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Виждаше се и носът, на който Саша беше застанала с мъжа, когато се разрази бурята.

Добре тогава, ще отида, реши изведнъж. Зачуди се дали се предава, или се изправя срещу страховете си. Но щеше да отиде да огледа мястото.

Това или щеше да сложи край на сънищата, или да ги съживи, както бе оживяла рисунката в ръцете й.

Тя отиде до малкото си писалище, отвори лаптопа. И си запази полет за Корфу.

Даде си само два дни за приготвяне на багажа, органи­зиране на подробностите и почистване на къщата, за да не може да промени решението си. Спа в самолета, без съни­ща, благодарна за отмората. И все пак пътуването в такси­то от летището до избрания хотел в близост до Стария град премина като в мъгла. Объркана, тя се регистрира, като полагаше усилия да се усмихва, да проведе очаквания учтив разговор с рецепционистката, с веселото пиколо с веселите очи и силен акцент, докато двамата се изкачваха с тесния асансьор до нейната стая.

Не беше помолила за определен етаж или изглед. Дос­татъчно й бе, че е предприела подобна стъпка, където и да я отведе тя. Но не беше изненадана, изобщо не беше изне­надана, когато пристъпи в стаята, едва забелязвайки мебе­лировката й, и видя прозореца, синьото небе и пясъка, който познаваше толкова добре.

Отхвърли с усмивка предложението на пиколото да й донесе лед или нещо друго. Просто отново искаше уеди­нение. Летищата, самолетът, гъмжилото от хора - сякаш все още бяха около нея.

Останала сама, тя отиде до прозореца, отвори го, зада пусне вътре прохладния пролетен ветрец с аромат на море и цветя, и огледа сцената, която бе скицирала преди някол­ко седмици и донесла с още няколко в портфолиото в ку­фара си.

Не почувства нищо освен замаяност от часовата разли­ка и умора от пътуването. И донякъде учудване, че наис­тина бе дошла толкова далеч вследствие на едно импул- сивно решение.

Отдръпна се от прозореца и се зае да разопакова багажа си, за да си върне чувството за принадлежност и ред. После просто легна на кревата и отново се унесе в сън.

Светкавици и бури, мощта на слънцето, мощта на мо­рето. Три звезди - толкова ярки и блестящи, че очите я заболяха. Когато се откъснаха от извивката на луната, облени в потоци светлина, светът се разтресе.

Кръв и битки, страх и бягство. Високо изкачване, дъл­боко гмуркане.

Любовникът от сънищата й, който обладава устата й, тялото й, кара я да изпитва непознати емоции. Толкова силни. Така много. Но на нея все не й е достатъчно. Собс­твеният й смях, почти неузнаваем, изпълнен с радост. Сълзи, родени от тъга.

В тъмнината проблесна светлина. В тъмнината тя дър­жеше огън в ръката си. Докато го вдигаше нагоре, за да го видят всички, земята потрепери, затъркаляха се камъни. Нещо я нападна яростно със зъби и нокти.

За бога, Саша, събуди се!Размърдай си задника!

- Какво? - Тя се събуди рязко, гласът все още отекваше в главата й, сърцето й все още биеше учестено от уплахата.

Просто поредният сън, каза си тя, просто поредният, който да прибави към колекцията си.

Светлината бе омекнала и сега се стелеше като коприна над водата. Саша нямаше представа колко дълго е спала, но гласът от съня й имаше право. Време беше да се събуди.

Отстрани следите от пътуването с един душ, облече чисти дрехи. Тъй като нямаше да работи, остави косата си разпусната. Наложи си да излезе от стаята. Ще слезе долу, ще седне на терасата, ще пийне нещо. Беше се отказала от спокойствието и усамотението си и беше дошла тук.

Сега нещо или някой трябваше да дойде при нея.

Тя излезе от хотела, пое по алеята под една пергола, гъсто обвита със салкъм, който вече започваше да цъфти. Ароматът му я следваше, докато се отдалечаваше от ба­сейна с подредените около него платнени шезлонги, на­сочвайки се към каменна тераса. Керамични саксии, пре­ливащи от огненочервени и морави цветя, проблясваха на слънцето, което вече бе поело на запад, едрите листа на палмите не помръдваха.

Върху каменните плочи бяха пръснати маси под сенчес­ти чадъри - всичките яркобели. Тя забеляза, че само ня­колко са заети, и изпита облекчение. Ней предлагаха уеди­нение, но беше приятно тихо. Избра да седне на маса, леко отдалечена от останалите, и се упъти към нея.

Жената също седеше малко встрани. Имаше къса кафя­ва коса със златисти нишки и дълъг бретон, който се спус­каше до кехлибарените стъкла на слънчевите й очила. Беше се облегнала назад в стола - яркооранжевите й гуменки бяха подпрени на другия край на масата за двама - и отпи­ваше нещо пенливо от чаша за шампанско.