Unknown: Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда

Да светят ярко в името на кралицата!

Огнената звезда започнала да се издига към небето, а заедно с нея - ледената и водната.

Докато се извисявали, те се въртели и пръскали светли­на над сушата и морето, притегляни от луната и хладната й бяла сила.

Под тях като безшумна змия преминала сянка.

Нереза се плъзнала по брега към водата - сянка, скри­ваща светлината.

Събрали сте се без мен, сестри мои.

Ти не си една от нас! - отсякла Арианрод, от двете й страни застанали Луна и Селена. - Ние сме светлината, а ти си мракът!

Няма светлина без мрак! - Устните на Нереза се из­вили, но в очите й проблясвал гняв, забелязвали се и на­ченки на лудост. - Когато луната намалява, тъмнината е тази, която я яде. Късче по късче.

Светлината преобладава. - Луна посочила към звез­дите, които вече се били издигнали високо в небето, оста­вяйки цветни дири след себе си. - А сега е още повече.

Поднасяте дарове на кралицата, сякаш сте нейни покорни слуги. А тя е само едно безпомощно глуповато момиче. Ние сме тези, които могат да управляват. Които трябва да управляват.

Ние сме нейни пазителки - напомнила й Селена. - Само наблюдаваме, не управляваме.

Ние сме богини! Притежаваме и този свят, и остана­лите. Само си помислете за това и какво можем да постиг­нем, ако обединим силите си! Всички ще ни се кланят и ще живеем вечно, млади и красиви.

Нямаме желание да властваме над простосмъртните, безсмъртните и полубезсмъртните. Такава власт води до кръвопролития, войни и смърт - отхвърлила идеята Ари- анрод. - Подобен стремеж означава да се откажем от кра­сотата на вълшебствата. - Тя отново повдигнала лице към звездите, създадени от нея и сестрите й, които разпръск­вали светлината си.

Смъртта е неумолима! Ще гледаме как и тази нова кралица живее и умира, също като предишната.

Тя ще живее седем пъти по сто години! Видях това. И докато живее - продължила Селена, - ще има мир.

Мир. - Думата излязла със съскане от подигравател­ните устни на Нереза. - Мирът е само скучно временно затишие преди падането на мрака.

Върни се при сенките си, Нереза! - махнала нехайно с ръка Луна. - Тази вечер е за радост, за светлина, за праз­нуване - не ни се слуша за твоите амбиции и мечти за власт.

Нощта е моя! - Тя протегнала рязко ръка и една свет­кавица, черна като очите й, прорязала белия пясък и тъм­ното море и се насочила като стрела към летящите звезди. Разкъсала потоците от светлина миг преди звездите да се приютят в една от меките извивки на луната.

За миг звездите потрепнали, а заедно с тях потрепнали и световете отдолу.

Какво направи! - хвърлила се Селена към нея.

Само добавих нов дар към вашия, сестрички] Един ден те ще паднат - огнената звезда, ледената и водната ще се изтърколят от небето с цялата си сила и всичките си пожелания и светлината и мракът ще се слеят в едно.

Нереза избухнала в смях и вдигнала високо ръце, сякаш искала да свали звездите от небето.

А когато те ми паднат в ръчичките, луната ще умре завинаги и мракът ще победи!

Звездите не са за теб! - Арианрод пристъпила напред, но Нереза метнала в пясъка черна светкавица, която оста­вила тлееща бездна помежду им. Димът се извисил и из­пълнил въздуха с противна миризма.

Когато се сдобия с тях, този свят ще умре заедно с луната - вие също! И докато изсмуквам силите ви, ще дам воля на други, дълбоко скрити. Крехкият мир, който вие боготворите, ще се превърне в агония, страх и смърт.

Нереза вдигнала ръце през дима, пламнала от желание.

Собствените ви звезди определиха съдбата ви, както и моята!

Не си желана тук! - Арианрод метнала синя светка­вица, която изсвистяла като камшик и увила огнен език около глезена на Нереза.

Писъкът й раздрал въздуха, разтърсил земята. Преди Арианрод да успее да върне мрака обратно в бездната, издълбана сега от самата нея, Нереза разперила тънки черни криле и излетяла, разкъсвайки камшика от светлина. Кръвта от глезена й прогорила пясъка и запушила.

Аз сама определям съдбата си! - извикала тя. - Ще се върна пак, ще взема звездите и световете, които искам. А вие ще познаете смъртта и болката и ще изгубите всич­ки, които обичате!

Крилете се прибрали и тя изчезнала.

Не може да направи нищо - нито на нас, нито на хо­рата ни - казала Луна.

Не подценявай силата й и жаждата й за власт. - Се­лена се взряла в тъмния залив, пронизана от ужасна тъга. - Сега ще има смърт и кръвопролития, болка и тъга. Тя остави всичко това след себе си като стигма.