Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Здесь есть возможность читать онлайн «Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Алтера, Жанр: Старинная литература, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Немски сказания (Том втори): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Немски сказания (Том втори)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-6
nofollow
p-6 cite p-8
nofollow
p-8
Братя Грим

Немски сказания (Том втори) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Немски сказания (Том втори)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

387. Слепият Савин

Епископ Савин на преклонна възраст загубил зрението си и бил напълно сляп. Тотила бил чул, че този мъж може да предсказва, ала не го вярвал, ами искал сам да провери. При посещението си в областта Божият човек поканил краля на гости. Тотила не искал да бъде гощаван, ами просто седнал отдясно на стареца. Когато един слуга се канел да подаде на Савин бокал с вино, кралят мълчаливо протегнал ръка, взел чашата и я подал вместо момчето на епископа. Последният усетил това, ала рекъл: „Благословена да е тази ръка!“ Засраменият от това, че е бил разкрит, Тотила все пак се зарадвал, че е намерил онова, което търсил.

Въпросният Савин живял толкова дълго, че архидяконът, който жадувал да стане епископ след него, най-сетне опитал да отрови благочестивия мъж. Той сговорил виночерпеца да постави отрова в бокала и подкупил момчето, което по време на обяда трябвало да поднесе питието на Савин. Епископът обаче се обърнал на място към момчето: „Сам изпий онова, което ми поднасяш.“ Разтреперано, то се канело по-скоро да пие и да умре, нежели да понесе мъките, свързани с това човекоубийство. Когато поднесло чашата към устата си обаче, Савин го спрял и рекъл: „Не пий, ами ми подай питието, аз ще го изпия; върви обаче при онзи, който ти го е дал, и му кажи, че аз ще го изпия, ала той няма да стане епископ.“ След което епископът направил кръстен знак и отпил без никаква опасност за себе си. В същия миг архидяконът рухнал мъртъв на мястото, на което се намирал, все едно че отровата преминала през устата на епископа в собствената му утроба.

388. Походът на лангобардите

Винилите, по-късно наречени лангобарди, се размножили толкова много по островите на Скандинавия, че не можели повече да живеят заедно, поради което се разделили на три групи и теглили жребий. Групата, която изтеглила жребия, трябвало да напусне родината и да си дири нова такава. Жребият паднал върху една от групите и тя поела, водена от двама военачалници, Ибор и Айо (или Агио), заедно с вещата им майка Гамбара. Най-напред достигнали Скоринген, където победили вандалите и кралете им Амбри и Аси; след което продължили към Моринген, а оттам — към Голанд. Там се спрели за малко, а сетне завзели областите Антаиб, Бантаиб и Вургентаиб, където също не се задържали, ами прекосили Ругиланд, известно време живели под открито небе, като търгували с херулите, гепидите и готите, докато най-сетне се установили в Италия.

389. Лангобардският поход

В Дания властвал крал Снио (Сняг), когато страната била връхлетяна от глад; кралят издал закон, забраняващ гостуванията и пиршествата; ала това не помогнало, ами скъпотията все повече нараствала. Кралят свикал съвета си и решил да избие една трета от народа. Еббе и Ааге, двама герои, стояли начело на съвета; майка им се казвала Гамбарук, живеела в Ютландия и била веща жена. Когато те й съобщили решението на краля, на нея никак не й се харесало, че ще изгинат толкова много невинни люде: „Ще ви дам по-добър съвет, който ще опази благочестието ни; нека старите и младите теглят жребий; които го изтеглят, следва да напуснат Дания и да подирят спасение в морето.“ Този съвет бил охотно приет и жребият бил изтеглен. Той се паднал на младите и тутакси корабите били подготвени за път. Еббе и Ааге не се поколебали и издигнали на тях знамената си; Еббе повел ютите, а Ааге — гундинците.

390. Сказание за Гамбара и лангобардите

Когато жребият бил изтеглен и третата част от винилите трябвало да напуснат родината и да се отправят надалеч, начело на тях застанали двама братя, Ибор и Айо, млади и свежи мъже. Майка им се казвала Гамбара, хитра и умна жена, на чиито съвети те се доверявали при нужда. В търсенето на земя, където да се установят, те достигнали до местност, наречена Шоринген; там останали в продължение на няколко години. Наблизо живеели вандалите, груб и войнствен народ, които чули за пристигането им и проводили пратеници, които да съобщят, че винилите или трябва да плащат данък на вандалите, или да се готвят за битка. Ибор и Айо се посъветвали с майка си Гамбара и стигнали единодушно до мнението, че е по-добре да извоюват свободата си, отколкото да я опетнят, плащайки данък — и казали това на вандалите. Винилите били храбри и силни герои, но броят им бил малък. Вандалите се обърнали към Водан и се помолили да надвият винилите. Богът отвърнал: „Ще дам победата на онези, които видя най-напред при изгрев-слънце.“ На свой ред Гамбара се обърнала към Фрея, съпругата на Водан, и я помолила да отреди победата за винилите. Тогава Фрея я посъветвала да сторят следното: жените на винилите да отрежат косите си и да ги закрепят като бради на лицето, след което рано на сутринта да се покажат на Водан откъм източния прозорец, от който той поглежда най-напред. Те се наредили там и когато при изгрев-слънце Водан погледнал навън, се провикнал: „Що за дългобрадци са тези?“ Фрея добавила: „На когото си дал име, нему трябва да дадеш и победата.“ По този начин Водан отредил победата за винилите и от този ден те носят названието лангобарди. 8 8 Т.е. дългобради.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Немски сказания (Том втори)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Немски сказания (Том втори)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Немски сказания (Том втори)»

Обсуждение, отзывы о книге «Немски сказания (Том втори)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x