Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Цели три години и няколко месеца Албоин обсаждал Тичино, додето градът се предаде. Когато кралят влизал откъм източната Йоанова порта в града, конят му паднал току под нея и никакви усилия не помагали да се вдигне. Тогава един от лангобардите казал: „Спомни си, кралю, обета си и се отречи от него; само така ще влезеш в града, понеже в него също живеят християни.“ Албоин бил дал именно обет да прекара под ножа цялото население, задето градът не се бил предал. Та той нарушил жестокия си обет и обещал на гражданите да се смили над тях; тогава конят му се надигнал и той спокойно влязъл в града.

Албоин достигнал с войската си и с много народ самата граница на Италия. Изкачил се на един висок хълм и огледал страната, докъдето му стигал погледът. Оттогава хълмът носи названието Кралският хълм. На това възвишение, както разказват, живеят диви бизони. Един много възрастен старец твърди да е видял кожата на такъв убит бизон, която била толкова голяма, че върху нея можели да се наредят легнали един до друг петнадесет мъже.

След смъртта на Турисенд синът и наследникът му Кунимунд нарушил мира с лангобардите. Но Албоин победил врага, убил самия Кунимунд и от черепа му си направил бокал. Заедно с много други той отвел в плен и дъщерята на Кунимунд, Розимунд, а след това и я взел за съпруга. Подвизите на Албоин прокънтели навсякъде и славата му била възпята в песни не само от лангобардите, ами също от баварците, саксите и други немскоезични народи. Мнозина разказват също, че по негово време били изковавани превъзходни оръжия.

Един ден Албоин пирувал радостно във Верона и наредил на кралицата да поднесе вино тъкмо в онази чаша, която бил направил от черепа на баща й, след което й рекъл: „Пийни сега радостно с баща си!“ Розимунд изпитала силна болка и се насилила да го стори, ала замислила да си отмъсти. Обърнала се към Хелмихис, оръженосецът на краля и негов млечен брат, като го помолила да убие Албоин. Той я посъветвал да привлече и Передео, еди храбър герой. Передео обаче не искал да има нищо общо с това злодеяние. Тогава Розимунд се промъкнала скришом в леглото на камериерката си, с която Передео имал връзка; и се случило тъй, че без да знае, той легнал и преспал с кралицата. След сторения грях тя го попитала за коя я смята. И когато онзи произнесъл името на приятелката си, тя отговорила: „Много се заблуждаваш, аз съм Розимунд; и след като вече си сторил каквото си сторил, оставям ти да избереш или да убиеш Албоин, или да чакаш той да забие меча си в тялото ти.“ Тогава Передео съзнал, че не може да избегне злото, и бил принуден да се съгласи да убие краля.

Един ден по пладне, когато Албоин заспал, Розимунд наредила да пазят тишина в целия дворец, отмахнала всички оръжия настрани и здраво завързала меча на Албоин за рамката на леглото, така че той нито да може да го грабне, нито дори да успее да го измъкне от ножницата. След което по съвета на Хелмихис пуснала Передео в кралските покои. Албоин, изтръгнат от съня, видял опасността, на която бил изложен, и посегнал за меча си; но тъй като не съумял да го измъкне, грабнал една табуретка и известно време се защитавал храбро с нея. В края на краищата обаче този умен и могъщ крал, който бил надвил толкова врагове, паднал безпомощен, погубен от коварството на жена си. С плач и вайкане лангобардите погребали трупа му под една стълба недалеч от кралския дворец. По-късно херцог Гизилберт отворил гробницата и изнесъл меча заедно с други накити. Той се хвалел също, че е видял самия Албоин.

След смъртта на Албоин Хелмихис се надявал да получи кралството, само че лангобардите се възпротивили и обзети от дълбока мъка поради убийството на владетеля си, поискали убиецът му да заплати с живота си. Така че Хелмихис и Розимунд, която междувременно станала негова съпруга, избягали от Верона с един пратен им от Лонгин, управителя на Равена, кораб, като отвлекли Албзуинд, дъщерята на Албоин от първия му брак, и отмъкнали цялото лангобардско съкровище. Като пристигнали в Равена, красотата на Розимунд запленила и Лонгин, който я сговорил да убие Хелмихис и след това да се ожени за него. Злонамерената и жадуваща да стане господарка на Равена Розимунд подала на излизащия току-що от банята Хелмихис чаша с отрова; а той, като проумял, че е погълнал смъртоносната течност, измъкнал меча си и я принудил да поеме останалото в чашата. Така по Божията присъда двамата убийци умрели в един и същ час. Лонгин пратил Албзуинд и лангобардските съкровища в Константинопол на император Тиберий. Някои твърдят, че Передео също отишъл с Хелмихис и Розимунд в Равена, а сетне бил отпратен заедно с Албзуинд при Тиберий.