Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Вандалите наричали готите трули 2 2 „Трула“ е названието на мярка за вместимост, но същевременно е и обидно название за дебела и развлечена жена или за уличница. поради следната причина: Веднъж готите гладували и били принудени да купуват пшеница от вандалите. За жълтица те получавали обаче само една трула зърно. Една крина на свой ред събира малко по-малко от една трета от секстария. 3 3 Секстарият е мярка за вместимост, равняваща се на около половин литър.

По времето, когато вандалите превзели Африка, сред хората в Картаген се носела старата поговорка: Г. ще преследва Б., а сетне Б. — Г. Ставало дума за Гензерих, който надвил Бонифаций, и за Велизарий 4 4 Belisarius. , който пък победил Гелимер. Въпросният Гелимер би попаднал в плен, ако не се било случило следното. Велизарий натоварил с тази задача Йоан, в чиято свита се намирал оръженосецът Улиар. Улиар забелязал на едно дърво птиче и опънал лъка си; но тъй като бил подпийнал и възприятията му не били съвсем наред, не ударил птицата, ами улучил господаря си в гърба. Йоан умрял от раната си, а Гелимер имал време да избяга. Той се отскубнал и още същия ден се добрал до маврузийците. Велизарий го последвал и го обкръжил на един малък хълм дълбоко в Нумидия. Така посред зима Гелимер се оказал обсаден и лишен от всякакви провизии, тъй като маврузийците не печали хляб, нямали вино и растително масло, ами ядели непокълнала пшеница и ечемик, подобно на лишените от разум животни. Тогава кралят на вандалите написал писмо до Фар, интенданта на гръцката войска, и го помолил за три неща: една лютня, един хляб и една гъба. Фар попитал пратеника: „Защо му е това?“ Пратеникът отвърнал: „Хляба Гелмер ще изяде, понеже не е виждал такъв, откак се е качил в планината; с гъбата ще избърше зачервените си очи, които не е мил от много време; с лютнята ще изсвири песен, та да оплаче злощастието си.“ Фар се смилил над краля и му пратил поисканото.

След загубена битка Гелимер (Хилдемер) се спасил със само дванадесет вандали в силно укрепен замък, където бил обсаден от Велизарий. Като не намирал никакъв друг изход, той решил да се предаде, при условие че бъде преведен пред очите на императора свободен и без вериги. Велизарий се съгласил той да не бъде връзван нито с въжета, нито с върви, нито с железни вериги. Гелимер се осланял на думата му, но Велизарий накарал да го оковат в сребърна верига и го повел за триумфа си в Константинопол. Тук нещастният крал бил подиграван и руган от придворните; той молел императора да му бъде даден конят, който имал преди, та да влезе в битка едновременно с дванадесет от онези, които го заплювали и зашлевявали, и по този начин „да проличи тяхната страхливост и моята храброст“. Императорът позволил това да стане и Гелимер надвил дванадесет юноши, които приели предизвикателството му.

От много години за появата на хуните се разказва следното: Филимер, синът на Гандарих, петият крал на готите след тяхното изселване от Скантия, открил в народа си някакви пророчици, наричани алируни на готски език. Той не искал да ги търпи повече, ами ги прогонил от народа си далеч в горите. След като алируните бродили известно време из пустошта, били съзрени от горски човеци, наричани фавни и мъже със смокинови листа, и се съешили с тях. Родът, който произлязъл от алируните и горските люде, бил малък, грозен и див; първоначално той обитавал Меотийските тресавища. 5 5 Земите около Азовско море. Не след дълго обаче те поели на път и достигнали границата с готите.

Хуните живеели от грабеж и лов. Един ден техни ловци се появили на брега на Меотийско море и неочаквано пред очите им се появила кошута. Кошутата пристъпила във водата и ту тръгвала, ту спирала на място; така тя им показвала пътя. Ловците я последвали и прекосили пеш морето, което преди това смятали за непребродимо като всяко море. Щом зърнали невижданата дотогава скитска земя, кошутата изчезнала. Удивени от това чудо, те се върнали у дома си и съобщили на хората си за красивата страна и за пътя, който кошутата им била показала. Тогава хуните се събрали и нахлули с неустоима сила в Скития.

По времето на Йорнанд 6 6 Правилно Йордан, римски историк от VI в., изписван обаче още в древните източници като Йорнанд. се разпространявало устно сказание, което той прочее отхвърля и според което хуните са дошли не от Скития, ами от друго място. По време на преселението си те за известно време попаднали в робство в Британия или на друг някакъв остров, но възвърнали свободата си, като платили откуп на цената на един-единствен кон. Поради това през средновековието се вярвало, че хуните и турците, които били смятани за един и същ народ, са чудовища, създадени съвместно от някакъв магьосник и една вълчица. Както изглежда, те самите разпространявали охотно тази суеверна представа, за да поддържат страха от тях. Тя се е съхранила и до ден-днешен сред австрийските християни, живеещи на турската граница.