Unknown - index1

На Алекс не му оставаше нищо друго, освен да търпи. Съзнаваше, че тези удари в корема могат да му причинят сериозни увреждания. Но беше наясно, че не може да отвърне, ако иска Хенри да остане с впечатлението, че още е под въздействието на лекарствата. Те трябваше да мислят така, за да има той някакъв шанс да спаси Джакс.

Само че сега, докато Хенри го удряше, не можеше да разчита на удобно притъпената в резултат на медикаментите болка. Този път болеше сериозно и Алекс се свлече на пода, останал без дъх. Напрегна се да потисне усещането, че ще повърне. За момент, лежейки сгърчен от болка на пода, Алекс изпита омраза към живота.

– Знаеш ли, Алекс – надвеси се над него Хенри с юмруци, отпуснати покрай тялото, докато си поемаше дъх, – сигурно си мислиш, че вече сме квит. Но да ти призная, когато се събудих тази сутрин и от носа ми продължаваше да тече кръв, разбрах, че има още доста време, докато резултатът стане едно на едно.

Изненадващо здравенякът ритна жертвата си в слепоочието. От ритника Алекс прехапа бузата си отвътре. Усети металния вкус на кръв. Всячески се опитваше да остане в съзнание и да не мърда, за да изглежда като наистина упоен.

– И тъй като сега трябва да чакам за възможността да оправя кучката, мисля, че ми дължиш дори още повече. По един или друг начин довечера и двамата ще се скъсате да отговаряте на въпросите ми.

Хенри приклекна, за да е по-близо, докато си доставяше останалата част от удоволствието.

– Ще ти кажа и друго. Денят ти ще свърши зле. Ще те пристегна с турникет тук и тук. – Хенри посочи с пръст областта на мишниците на Алекс. – После ще направя същото и с краката ти. Така няма начин да губиш бързо кръв и ще останеш да изгледаш цялото представление.

И ще ни кажеш всичко, което знаеш, защото иначе ще направим дори по-ужасни неща на твоята приятелка. И нека ти кажа нещо – що се отнася до боравенето е нож, Юри е истински маестро. Веднъж започне ли, обзема го вдъхновение и не можеш да го спреш. Мисля също така, че има нещо извратено в склонността му да наранява жени, но пък това може и да е само мое мнение. И ти ще си адски ентусиазиран да ми споделиш всичко, което ме интересува, само и само да не се захване Юри с нея.

Алекс се сгърчи на пода, обзет от болка и гняв. Въпреки това продължаваше да се преструва, че болката и думите не му влияят по никакъв начин.

Санитарят се изправи.

– Алис всеки момент ще дойде да ти донесе сутрешната доза от лекарството. Този път е намалена. Довечера ще си с достатъчно ясно съзнание, за да чуваш как Джакс пищи и те моли да ни кажеш всичко, което знаеш.

Дори и да искаше, Алекс не можеше да им каже това, от което се интересуваха. Той нямаше представа какъв е този портал. От друга страна, не се надяваше, че биха му повярвали, че не знае.

– Разбираш ли? – настоятелно попита Хенри.

Алекс, свит на топка на пода, с ръце върху пулсиращия си от болка корем, успя само да кимне.

Хенри го сграбчи за ризата, вдигна го от пода и го запокити на стола.

– Сядай тук и добре си почини. Алис след минутка ще ти донесе лекарството. Ясно ли е?

Алекс пак кимна, сякаш всичко му бе безразлично.

На вратата Хенри спря, обърна се и се усмихна.

– Направо съм очарован от ефекта на торазина. Помисли си само, мога да те смажа от бой, а той те държи така безпомощен, че и пръст не можеш да вдигнеш да се защитиш. Каква прелест.

След като Хенри излезе, Алекс притисна с длани пулсиращата си глава, опита се да избистри погледа си след бруталния ритник. Мускулите на врата го боляха толкова силно, че едва успяваше да си мърда главата.

Остави гнева да го разтърси. Протегна пред себе си ръка и видя как пръстите му треперят. Знаеше, че ще трябва да успокои треперенето, иначе някой можеше да се усъмни.

Щеше му се денят да е свършил. Искаше да види Джакс. Тя пак щеше да е упоена, но не колкото преди. Трябваше да е повече на себе си, за да може той да й помогне.

Алекс мразеше да я вижда упоена с торазин. Не знаеше дали ще спрат само сиропа или и хапчетата. Тъй като майка му беше на торазин, си бе направил труда да поразпита що за медикамент е. Знаеше, че торазинът неимоверно усилва ефекта от останалите лекарства, с които се взима в комбинация.

Алекс се облегна назад в стола и започна да вдишва и издишва бавно и дълбоко, опитвайки се да се успокои, докато чакаше сутрешната доза лекарства.

Поредната, чието поемане трябваше да скрие.

Беше напълно убеден, че няма да си правят труда да му дават вечерна доза, понеже дотогава сутрешната нямаше да е изгубила ефекта си напълно, а определено възнамеряваха да го убият вечерта, след като получат исканата информация.