Unknown - index1

Очите на Алис аха да изскочат от орбитите. Тя отчаяно размахваше ръка в опит да го отблъсне, но Алекс оставаше недосегаем за безплодните й удари. Тя започна да посинява. Подутият й език се подаде от устата, докато отчаяно, но безрезултатно се опитваше да поеме глътка въздух.

Свлече се по гръб на пода и Алекс я възседна, отнасяйки и последните искрици живот от тялото й. Използва тежестта си, за да притисне главата й в пода и да прекърши гръкляна й. Ръцете й потръпнаха вяло в празното пространство. Устните й се раздвижиха, сякаш се опитваше да каже нещо, но подутият й език осуети дори беззвучно изговаряне на думите.

Алекс остави гнева си да се излее над жената, която възнамеряваше да участва в изтезаването на Джакс. Той искаше тази жена да умре. Искаше всички те да умрат.

Толкова дълго бе сдържал гнева си, подтика да отвърне на ударите, че сега, когато най-накрая му се удаде възможност да освободи този бяс, почувства мощен прилив на живот в жилите си.

Не знаеше колко време преди да осъзнае, че тя е мъртва, Алис е престанала да диша. Най-накрая се отпусна назад и си пое въздух. Отри с опакото на ръката потта от челото си.

Алис беше моравосиня. Очите й бяха широко отворени и вторачени в нищото. Подутият й език се подаваше от устата, увиснал на една страна. От него капеха слюнка и кръв.

Алекс прокара пръсти през косата си. Помисли си, че ще повърне.

Надигна се от трупа. Видя спринцовката и я вдигна от пода. Капачката на иглата липсваше. Предположи, че тя я е изстреляла с палец. Огледа се и накрая я откри под леглото. Постави я обратно на място и пусна спринцовката в джоба си.

В злокобната тишина леглото изскърца, когато Алекс се облегна с гръб на него. Той се вгледа в мъртвата жена, просната насред пода. Разбира се, не бе имал избор, но това определено усложняваше ситуацията. Сега трябваше да реши какво да прави с трупа. Замисли се дали да не я напъха в гардероба, но когато го отвори, за да провери колко е голям, осъзна, че няма никакъв шанс да напъха човек вътре. Можеше да я избута под леглото, но чаршафите не падаха достатъчно ниско, за да скрият всичко под високото болнично легло.

Той закрачи напред-назад, докато помисли. Всеки момент можеше да влезе някой и да я види. Ако не друго, то най-късно вечерта щяха да дойдат, за да го отведат за частното парти с мъчения в женската баня. Замисли се дали да не я подпре на стената зад отворената врата, да почисти пода и да отиде да чака в общото помещение. Най-вероятно този, който щеше да дойде да го потърси, щеше да е Хенри. Ако Алекс оставеше нощната лампа запалена, санитарят щеше да надникне в стаята и като не го види там, щеше да отиде да го потърси в дневната.

В следващия момент осъзна, че идеята не е никак добра. Много неща можеше да се объркат. Скоро хората щяха да забележат, че Алис я няма, и да тръгнат да я търсят. Санитарите бяха свикнали да реагират бързо в подобни случаи. Някои от пациентите бяха опасни и от болницата не допускаха персоналът да ходи насам-натам, без да се знае кой къде отива. Те знаеха, че в момента тя разнася лекарствата. Може би беше въпрос на минути, преди някой да се появи да провери дали всичко с нея е наред.

Алекс продължи да крачи в трескаво търсене на решение. Поглеждаше към трупа при всяка смяна на посоката. Трябваше някак да накара Алис да изчезне.

Внезапно спря и погледна жената на пода. Грозна картина. Кръвта от мястото, където й беше счупил челюстта, се бе проточила на тънка струя през половината под. При душенето тя се беше изпуснала. Изпод разтворените й крака се бе разтекла локва урина.

Тя трябваше да изчезне.

Алекс се замисли дали това беше възможно.

Можеше да опита. За момента не му идваше друго наум, а и нямаше какво да губи.

Той се спусна към леглото. То беше старо и скърцаше, когато се облегнеш на него. Когато нещо скърца така, това означава, че някой винт се е разхлабил. Алекс прокара пръсти по металните профили на рамката и скоро откри един винт, който стърчеше от края на страничната рамка. С помощта на палеца и показалеца си го разхлаби още повече. От напрежение заскърца със зъби. Ако не беше в такъв пристъп на паника, можеше и да не успее да го развие с голи ръце.

Винтът не беше дълъг – определено не дотам, че да се превърне в ефективно оръжие, – но имаше относително остър връх и изглеждаше достатъчно дълъг за целта. Алекс се хвърли към Алис и клекна до моравосиньото й лице.

Той доближи винта до челото на мъртвата жена, докато се опитваше да си спомни. Притвори очи в опит да извика спомена. Беше виждал как Джакс на няколко пъти активира линията на живота. Първия път беше истински шок да наблюдава как тя изряза символите по челото на Бетани. Но стъписването и изненадата доведоха до това, че в съзнанието му остана незаличим спомен.