Unknown - index1

Още повече, че той все пак беше художник. Имаше око за тези неща. Помнеше форми, пространствени съотношения.

Ясно си спомни, че символите, които чертаеше Джакс, изглеждаха неизменно по един и същи начин. Сигурен беше, че помни точно как тя ги беше изрязвала по челата. Опита се да извика образа в съзнанието си.

Чу санитари да си говорят, докато минаваха по коридора покрай стаята му. Не му оставаше друго, освен да опита.

С върха на винта Алекс започна да изрязва линиите по челото на Алис. Започна с арката, точно както беше виждал да прави Джакс, после изписа двете наклонени линии, едната в единия край, другата в другия.

Той изрязваше линиите една по една, съсредоточен в мисления образ на линиите по челото на Бетани, като се стараеше да ги направи под точно такъв ъгъл, както си ги спомняше.

Работата го погълна напълно, точно както когато рисуваше. Всяко следващо движение носеше увереността, с която го извършваше Джакс. Върхът на винта задираше в костта при всяко движение през кожата на челото на Алис. Той завърши с последния елемент, който покриваше първоначалната арка, точно както и Джакс.

Алекс се отпусна назад, седна върху петите си с винта в ръка и загледа рисунката си. Пръстите му бяха изцапани с кръв, която се стичаше надолу по китката му.

В следващия миг Алис вече не беше там. Не стана прозрачна, не се стопи бавно в нищото, както ставаше във филмите за духове. Не беше и като страховит специален ефект. Просто не се случи нищо драматично. В един момент беше там, в следващия я нямаше.

Алекс примигна от удивление. Огледа се. Кръвта по пода също беше изчезнала. И локвата урина. Той погледна към окървавените си пръсти, които държаха винта. По тях нямаше кръв. Остана така за момент, докато осмисли напълно ситуацията.

Току-що нарисува символите и направи така, че човек да изчезне пред очите му. Справи се. Това беше толкова невероятно и му донесе такова облекчение, че чак се разсмя.

Чу приближаващи стъпки по коридора. По кратката, приглушена реч разбра, че надникват във всяка стая и разпитват дали някой не е виждал Алис.

Побърза да се хвърли към стола и седна да чака отварянето на вратата.

Тогава забеляза подноса за лекарства на леглото.

Скочи и го грабна. Мушна го под матрака. Изтри потните си длани в панталоните и огледа стаята. Всичко изглеждаше нормално. Нищо подозрително.

Вратата се открехна и един санитар надзърна вътре.

– Виждал ли си сестра Алис?

Алекс го изгледа с премрежени очи.

– Тя ми даде лекарствата и излезе.

Санитарят кимна и побърза нататък. Когато вратата се затвори, Алекс въздъхна с облекчение.

Сега оставаше да изчака до вечерта, когато щяха да дойдат за него. Щяха да очакват да е малко повече на себе си, но същевременно достатъчно упоен, за да могат да изтръгнат с мъчения отговори от него, без той да е в състояние да се съпротивлява.

Алекс си позволи триумфална усмивка. Предстоеше му по-трудната част и той не знаеше дали ще се справи, но поне си възвърна контрола над собствения живот.

Седна и зачака, все още се тревожеше за Джакс, надяваше се тя да издържи. Не можеше да си позволи да се провали. Цената на провала беше прекалено висока. Той й бе обещал, че докато има сили, няма да им позволи да я наранят. И възнамеряваше да спази обещанието си.

36

ДЪЛГО СЛЕД КАТО СЕ СМРАЧИ, Алекс продължаваше да чака. Безпокоеше се, че може би бяха измислили някакъв нов план. Докато чакаше, през главата му минаваха хиляди ужасии. През нощта не можеше да направи нищо друго, освен да чака. Сам нямаше как да стигне до Джакс.

Хенри и доктор Хофман се появиха дълго след като лампите бяха загасени. Докторът не носеше обичайния стетоскоп, макар да бе облечен в бяла престилка. Хенри чакаше отзад, близо до вратата, със самодоволно изражение, доколкото самодоволен можеше да изглежда човек с превръзки на носа.

Преди вратата да се затвори, Алекс успя да види как още двама санитари заеха постовете си отвън, пред вратата, със скръстени пред гърдите ръце.

Очевидно бяха в готовност, в случай че намалената доза на лекарството му го е направила по-активен, отколкото очакваха. Вероятно предполагаха, че ще е в достатъчно ясно съзнание, поне дотолкова, че да го е грижа за онова, което се случваше с него и Джакс, и нямаше да е замаян и покорен като друг път. Алекс искаше те да видят у него точно това, което им се искаше, затова изигра ролята, която се очакваше от него.

Когато докторът се приближи, той се надигна тромаво от стола, като се опита да си придаде глуповат вид.