Unknown - index1

Само дето Алекс нямаше никаква информация. Единственото, което той знаеше, беше, че Джакс успя да разбере какво преследват онези. Но не остана достатъчно време, за да му каже какво е.

Въпреки това дори тази нищожна информация беше опасна и за двама им. Може би това бе всичко, което те искаха да знаят. Ако Алекс не намереше начин да ги спре, може би щяха да успеят да изкопчат от него, че Джакс знае какво търсят, а после да я изтезават, докато не им каже всичко, което й бе известно. Веднъж Бен му беше казал, че при изтезание всеки все някога се пречупва и започва да говори. А тези хора изглеждаха опитни в изтезанията. Разбираха си от работата. Алекс не очакваше той или Джакс да издържат вечно.

Той знаеше, че не може да позволи да се стигне дотам. Не му оставаше друго, освен да опита нещо, преди да се е стигнало до мъчения. През по-голямата част от нощта бе останал буден в опити да измисли нещо. Само че бе почти невъзможно да планира каквото и да било, без да знае как точно смятат да постъпят те. Ако първо хванеха него и му вържеха ръцете или го напъхаха в усмирителна риза, тогава край с всичко. Той трябваше да ги убеди, че е достатъчно упоен, за да не може да окаже съпротива. Трябваше да продължи с театъра, за да им замаже очите.

Но ако все пак се опитаха да го вържат, нямаше да има избор и трябваше да продължи да играе.

А ако се наложеше да се бие с тях първо в своята стая, нямаше представа как, за бога, щеше да прекоси целия девети етаж на „Майката на розите“. Не можеше да разбие тежките прати. Те бяха специално проектирани да не могат да бъдат разбити от пациентите.

Може би ако успееше да се добере до ключове, би могъл да отключи вратите, само че не всички от персонала носеха ключове. А дори и да успееше да се докопа до ключ, нямаше да може просто ей така да се разхожда из коридора и да отключва вратите наред, камо ли пък да мине покрай стаята на сестрите, без някой да го види и да вдигне тревога.

Главата му се замая от премисляне на различните сценарии. Мислите му започнаха да се изпълват с паника.

В този момент вратата рязко се отвори. Сутрешното лекарство. Само дето този път Алис влезе с подноса. Алекс седеше вдървено, е поглед, вперен в нищото.

За момент Алис го изгледа свирепо, после сниши подноса с трите чашки.

– Време е за лекарството ти. Не ми създавай главоболия. Имам си и друга работа, още много пациенти очакват топлите ми грижи, така че се разбързай.

Алекс кимна и взе чашката с торазин. Както и преди, изсипа сиропа под езика си, после добави към него и хапчетата. Накрая, след като пресуши чашата с вода, изплю лекарствата в нея. Смачка в юмрук картонената чаша и заедно с другите две я хвърли в кошчето за боклук.

През цялото време Алис не го изпусна от очи. Погледът й се премести към кошчето за боклук. Тя стоя така за момент, после хвърли подноса на леглото и клекна, за да извади чашата за вода, в която той бе изплюл всичките лекарства.

Тя надзърна вътре и я запокити нервно в скута му.

– Добър опит. Имаш десет секунди да изпиеш всичко това, иначе ще извикам двама санитари и ще те сложим в усмирителна риза.

Алекс примигна както преди, когато беше силно упоен.

– Но ще ми трябва вода да преглътна всичкото това.

– Времето ти тече, Алекс.

Той успя да зърне другата ръка зад гърба й. Държеше спринцовка.

Алекс се изстреля от стола.

Тя успя да издаде кратък, сподавен вик на изненада, преди той да й счупи челюстта.

Алекс моментално я сграбчи с две ръце за гърлото. Видя ръката със спринцовката да се вдига. Продължи да я стиска за гърлото с една ръка, а с другата хвана нейната и я изви надолу, докато китката й изпука. Спринцовката падна и се изтърколи по пода.

Алис не можеше да извика за помощ не само защото той бе притиснал трахеята й, но и заради счупената челюст, която висеше неестествено изкривена. От ъгълчето на устата й потекоха струйки кръв, които попиха в рамото на искрящо бялата й престилка.

Гърбът й се изви в опит да се отскубне, но Алекс държеше гърлото й в мъртвешка хватка. Със здравата си ръка, свита в юмрук, тя го заудря безрезултатно, докато се свличаше на колене. Тя продължи да се опитва да се извие назад, за да се отдалечи от него.

Алекс остави яростта на схватката на живот и смърт да го обземе. Той видя, а също и усети как гърлото й се затваря под натиска на пръстите му. Независимо от това вложи всичките си сили в още по-здрава хватка. От напрежението зъбите му изскърцаха и той изръмжа басово.