Unknown - index1

Зави зад ъгъла и видя редицата душове. Както и в мъжката баня, нямаше паравани. Душовете се намираха в едно общо голямо помещение, като под всеки от тях имаше канал.

Алекс застина от ужас.

Някъде по средата на редицата Джакс, със завързани очи, висеше на китките си от една тръба, подаваща се от стената. Налагаше се да изпъва тялото си, за да могат пръстите й да докоснат пода.

Беше гола.

34

ДО ДЖАКС СТОЕШЕ МЪЖ, когото Алекс моментално разпозна. Беше широкоплещестият пътник в камиона на водопроводната фирма с пиратското знаме, който насмалко не прегази Джакс при първата им среща. Той все още беше облечен с мръсните, тъмни работни дрехи, които носеше тогава.

Дрехите на Джакс, онези, които бяха купили двамата с Алекс, лежаха небрежно захвърлени настрана, след като я бяха съблекли.

Брадатият мъж се ухили, като оголи криви, пожълтели зъби. Тъмните му очи бяха приковани в Алекс с многозначителен поглед, докато ръката му фамилиарно обгръщаше талията на Джакс. При допира тя леко потрепери. В това дрогирано състояние надали разбираше какво точно става около нея, нито пък би й направило кой знае какво впечатление.

– Радвам се, че най-после успя да се включиш в шоуто – каза пиратът и като се пресегна с другата си мърлява ръка, погали голия корем на Джакс. – Не искахме да почваме с тази хубава кучка без теб.

Алекс видя как мускулите на Джакс се свиват при грубия допир на мъжа. Тя затаи дъх.

Алекс с всички сили се опита да не остави яростта да се изпише на лицето му. Задачата обаче беше непосилна. Повече от всичко сега той искаше да избие всичките тези копелета и да освободи Джакс. Но всъщност най-много от всичко копнееше да докопа човека, чиито лапи бяха върху Джакс.

Алекс знаеше, че едно погрешно движение от негова страна и тя ще понесе последствията вместо него. Благодарение на пропуснатите дози лекарства той можеше да мисли по-ясно. Именно това се искаше сега от него. Както Бен винаги казваше, съзнанието е истинското ти оръжие.

– Така – каза Вендис, – искам да ми кажеш всичко за портала.

Алекс не отговори. Той просто запримигва неразбиращо, понеже съвсем не беше сигурен какво точно искаха от него.

– О, извинявай – престорено любезно каза Вендис, като посочи мърлявия мъж, който здраво държеше Джакс през кръста. – Забравих да ви запозная. Този приятел там е Юри. И както изглежда, той и младата дама се познават. Всъщност тя уби брат му. Нали така, Юри?

Изражението на лицето на Юри стана още по-мрачно.

– Определено. Но сега смятам да си уредим сметките с нея.

– Както виждаш – продължи Вендис, – Юри определено не е склонен да проявява съчувствие относно тежкото положение на младата дама. Точно за това и го поканих да дойде с мен. Когато хората имат зъб на някого, те са по-концентрирани и демонстрират повече хъс при търсенето на отмъщение.

Алекс прецени, че така натъпкана с лекарства, Джакс, а и той самият нямат никакви шансове да се измъкнат. Тя нямаше да може да му е от помощ, нито пък би била способна да тича. А да я носи и едновременно с това да се бие с преследвачите им нямаше как да стане. Тя трябваше поне отчасти да е на себе си, за да имат те известно преимущество и някакъв шанс за успех.

– Добре – каза Алекс задавено. – Сега мога ли да си вървя?

– Не съм дошъл тук, за да те оставя да ми играеш игрички кресна му Вендис. – Не ми се прави на глупак. Приключихме вече с глупостите и преструвките. Достатъчно дълго ти търпях номерата и обещанията за някакъв резултат!

Сега ще ми кажеш каквото искам да знам или Юри ще започне да я реже. Нищо фатално, както сигурно се досещаш, но със сигурност обезобразяващо и, най-важното, адски болезнено. Ако не искаш да сътрудничиш и да ми кажеш за портала, от опит мога да те уверя, че тя съвсем скоро ще представлява отвратителна кървава гледка.

– Добре. – Алекс сви рамене.

– Какво означава това „добре“? – изгледа го кръвнишки Вендис.

– Давай, режи я.

По лицето на Вендис пробяга любопитна усмивка.

– Значи искаш да започна да я режа?

– Щом така искаш – каза Алекс.

След като смръщеното лице на онзи се изопна, Алекс продължи, като не забрави да заваля думите.

– Тя е дрогирана. Нищо няма да усети. Знам го. И аз съм същият, не усещам нищо и не ми пука от нищо. Ако я убиеш сега, ще ни направиш услуга.

– Услуга ли? – Онзи изглеждаше истински изненадан. – Каква услуга?

Алекс отново вдигна рамене.

– Тя ще умре, без да страда. Няма да почувства почти нищо. И край, точка.