Unknown - index1

Докато наблюдаваше как Хенри се отдалечава, отпи от портокаловия сок, като задържа хладната течност в устата си под езика, а мисълта му трескаво се опитваше да предизвика действие. Все едно се опитваше да свали труп от планина.

Хапна няколко хапки от безвкусния сандвич под звуците на отговори, давани от състезатели в телевизионна игра. Публиката в студиото по телевизията сегиз-тогиз избухваше в смях. Мъжете, които гледаха, не реагираха.

Алекс имаше нужда от отговори.

Не беше никак гладен. Остави чинията със сандвича. Остана така известно време, загледан в нищото, съзнанието му безнадеждно пусто, обзето от чувство на объркване, задето е неспособен да мисли.

Единственото, което явно успяваше да задържи във фокус, бе образът на Джакс. Чувствата, свързани с този образ, бяха заровени някъде дълбоко в него.

Накрая той стана и започна да се придвижва към стаята си, като през цялото време трескаво се опитваше да намери причина да го прави. Но под сгъстяващата се мъгла на торазина мислите му нямаше да изкристализират. Докато се тътреше по коридора, си даде сметка, че медикаментите му пречат да измисли как да се върне обратно.

Появило се неясно откъде, осъзнаването изведнъж сякаш бе там. Способността за мислене не бе просто непосредствено решение, а проблем. Съсредоточаваше се върху проблема, не върху решението. Истинското решение беше да премахне това, което му пречи да мисли ясно – медикаментите.

Вече в стаята си, седна на един стол. Светлината, нахлуваща през матирания прозорец, постепенно избледняваше до черно.

След известно време подуши храна и чу как в общото помещение идва количката с вечерята. Една от жените от кафенето пъхна глава във вратата, за да му напомни, че е време за вечеря. Алекс само кимна. Не беше гладен.

Докато седеше, заслушан в жуженето на лампите над главата си, стискаше здраво истинското решение – трябва да се освободи от медикаментите, за да мисли трезво: захвана се за тази идея като за мисловна сламка. Осъзна, че ако иска да проумее нещо, първо трябва да намери начин да не взема лекарствата, които му дават. След това мисълта му щеше да работи. Не знаеше дали ще успее да го направи. Принуждаваха го да си пие лекарствата. Чакаха и се уверяваха, че ги е изпил. Ако не беше, щяха да прибегнат до сила. И той щеше да се опълчи.

В един момент отговорът просто се появи.

Трябваше някак да ги накара да повярват, че си е взел лекарствата. Да ги измами. Но как?

Седя с часове с напредването на вечерта, докато си блъскаше главата да измисли начин да се справи. Ако не успееше, Джакс щеше да страда.

Не знаеше как му хрумна идеята, но знаеше, че е тук. Някаква част от него, някакво вътрешно упорство се бе вкопчило в решението на живот и смърт, за да не допусне да му се изплъзне.

Знаеше, че ако успее да го приложи, без лекарствата мисълта му ще работи и тогава може би ще успее да се спаси.

Той стана и включи нощната лампа, после загаси централното осветление. Малката лампа осветяваше приглушено пространството над леглото му, но се виждаше достатъчно добре, в стаята стана по-тъмно, отколкото в коридора. Това щеше да му помогне да осъществи плана си.

Изтощен от усилието да крои планове за действие и да наглася осветлението, той се пльосна обратно на стола си, за да чака сестрата да се върне с вечерните му лекарства.

Докато тя се появи, той на два пъти се унася в дрямка.

Стресна се и се събуди, щом тя почука и обяви „Време е за лекарствата“ с мелодичния си глас. Беше от по-приятните сестри, жена с тежък бюст и поне десетина бенки по лицето и още толкова по месестите ръце.

Винаги бе готова да се усмихне.

– Нося ти лекарствата, Алекс.

Той кимна и посегна към чашката с торазин на подноса, преди тя да се запита дали да му помогне.

Килна главата си назад и изля сиропа в устата си, после върна главата си напред, направи физиономия и преглътна. Смачка картонената чашка и я хвърли в кофата за боклук до стола.

Но на практика не глътна лекарството. Задържа торазина във вдлъбнатината под езика си.

Тя му подаде подноса. Той изсипа и чашката с хапчетата в устата си и в същия миг ги улови под езика, докато хвърляше смачканата чашка в кошчето.

Сестрата се прозя, докато го изчака да преглътне хапчетата с вода. Алекс с мъка потисна порива да се прозине и побърза да вземе третата чаша – тази с водата. Изпи я, като отметна глава назад, правейки се, че преглъща хапчетата с водата, после, докато отпускаше глава, с помощта на езика си изтласка сиропа и хапчетата в чашата. Незабавно я смачка заедно с торазина и хапчетата вътре, както бе направил и с другите две чаши, после я хвърли в кошчето.