Unknown - index1

Колкото и да звучеше невероятно, жената изглеждаше дори още по-красива от предния път.

– Често ли идвате тук? – попита той.

Без да откъсва очи от неговите, тя бавно поклати глава.

– За втори път.

Нещо в сериозността на чертите й го сепна. Знаеше, че не е дошла тук на пазар. В главата му отекна старата мантра на дядо му – неприятностите ще те намерят.

– Добре ли си, Алекс? – попита тя.

– Да, да. – При звука на гласа й се почувства по-добре. – Знаете името ми, но аз не знам вашето.

Тя пристъпи напред и на дребничкото й лице се разля мека усмивка.

– Аз съм Джакс.

Името й беше необичайно като всичко останало в нея. Направо не можеше да повярва, че я вижда пак.

– Какво не бих дал, за да те нарисувам, Джакс – едва чуто пророни той.

Тя се усмихна на думите му, усмихна се в знак, че е приела комплимента, но не показа по никакъв начин какво мисли по въпроса и дали би искала да стане модел на художника.

Накрая Алекс успя да откъсне поглед от нея и да се огледа, за да види дали има и друг наоколо.

– Чу ли новините по телевизията?

Тя сбърчи чело.

– Новини ли? Не. Какви новини?

– Помниш ли онзи ден, когато се срещнахме за пръв път на улицата. Онзи камион за малко не ни уби.

– Пиратите, както ги нарече. Да, помня.

– Ами по-късно същия ден двамата полицаи, които спряха камиона, бяха намерени мъртви.

За момент тя замлъкна, вперила очи в него.

– Мъртви ли?

– По телевизията съобщиха, че двамата били намерени със счупени вратове – кимна той.

Информацията за начина, по който е било извършено убийството, замъгли погледа й. Тя изпусна дълга въздишка и поклати глава.

– Това е ужасно.

Алекс изведнъж съжали, че е започнал разговора с тези мрачни новини. Посочи една пейка, сложена между огромни саксии с цветя.

– Ще поседиш ли с мен? Бих искал да ти покажа нещо.

Тя възвърна усмивката си и по негово желание седна на махагоновата пейка. Над главите им се образуваше зелен балдахин от листа на филодендрон. Огромните кашпи с избуяли растения от двете им страни създаваха усещането, че двамата са в гората, далеч от света. Растителността ги скриваше от почти всички погледи.

Алекс остави рулото с платната на пейката от дясната си страна, далеч от нея. После сложи картината в скута й.

– Какво е това? – попита тя.

– Подарък.

Тя го изгледа за момент, после махна опаковъчната хартия.

Изглеждаше искрено слисана да види картината. Повдигна я благоговейно в ръцете си. Очите й плувнаха в сълзи.

Отне й известно време, докато успее да заговори.

– Защо ми я даваш?

Алекс сви рамене.

– Защото искам. Ти каза, че е красива. Не всички намират картините ми за красиви. Ти го каза. Исках да е твоя.

Джакс преглътна.

– Алекс, кажи ми защо си нарисувал точно това място.

– Както вече ти казах, това е просто плод на въображението ми.

– Не, не е – натърти тя.

Той замълча за миг, изненадан от думите й.

– Напротив. Просто рисувах пейзаж…

– Аз живея недалеч от там. – Погали нежно сянката под величествените борове. – Прекарала съм безброй часове точно тук, взряна в планинските просеки тук и тук. Гледките от това скрито кътче са невероятни – точно каквито си ги нарисувал.

Алекс не знаеше какво да отвърне.

– Просто нарисувах една гора. Горите доста си приличат. Дърветата от един и същи вид изглеждат почти еднакво. Сигурен съм, че просто ти напомня за това място, което ми описа.

С върха на кокалчето си тя отри една сълза.

– Не. – Преглътна, после посочи едно място, което той ясно си спомняше как бе нарисувал. Поради някаква причина бе обърнал специално внимание точно на този ствол.

– Виждаш ли тази вдлъбнатина върху дървото? – Погледна го. – Аз я издялах.

– Ти си я издялала – повтори монотонно той.

– Изпробвах колко да наостря ножа си – кимна тя. – Тази кора е дебела. Издялах тънки като лист хартия ивици, за да видя дали е достатъчно остър. Кората е твърда, но се реже лесно с току-що наточен нож.

– Значи обичаш да седиш на такива места?

– Не, не на такива места. На това място. Обичам да седя на това място. Нарича се Шайнистей.

– Шайнистей ли? Какво означава?

– Това е древна дума, която означава „силно място“. Ти си нарисувал точно това място. – Тя за пореден път огледа сцената и му посочи огряната от слънце долчинка.

– Единствената незначителна разлика е, че има едно дърво тук, отстрани на тази полянка, което ти не си нарисувал. Това е абсолютно същото място, с изключение на това липсващо дърво.