Unknown - index1

– Добре. Моля те, бъди внимателен.

– Ще внимавам. Алекс, благодаря за откровеността.

– Джакс винаги казва, че е по-добре да се казва истината.

Той се засмя.

– Ще ти звънна по-късно. Ще организирам и място за среща, където да приключим с всичко.

– Огледалата – подсети го Джакс.

– О, да. Знам, че ще ти прозвучи налудничаво, но стой настрана от огледала. Ако си някъде, където има огледало, веднага го покрий с нещо.

– От години нямам огледала нито в офиса си, нито у дома.

Алекс и Джакс отново се спогледаха.

– На практика от толкова отдавна не съм бил в близост до огледало, че дори вече не помня как изглеждам.

– В колата ти има ли огледало за обратно виждане?

– Да, естествено.

– Това също е огледало. Трябва да го откъртиш от предното стъкло, а също да счупиш или да махнеш страничните огледала. Ако ще ги чупиш, гледай и парченце от тях да не остане.

– Наложително ли е?

– Аз научих по трудния начин, че е абсолютно наложително. Ти може и да не извадиш нашия късмет. Махни огледалата от колата си.

– Винаги съм бил толкова внимателен с огледалата, а през цялото време съм забравял за огледалото за обратно виждане. Това обяснява някои неща. Радвам се, че си толкова последователен. Ще махна огледалата, преди да запаля двигателя.

– Мисля, че имаме много неща да си говорим, когато се видим.

– Повече, отколкото можеш да си представиш, господин Рал.

– Алекс.

– Разбира се. Ще се чуем по-късно, Алекс. И, Джакс, чакам с огромно нетърпение да се запознаем.

– Пази се – каза Джакс. – И бъди нащрек.

– Разбрано. Довиждане.

– Довиждане – в един глас казаха Алекс и Джакс.

Той хлопна капачето на телефона и го пусна в пластмасова чаша с вода.

– Е, какво мислиш? – попита, докато пъхаше в джоба на джинсите си втория, още неизползван телефон.

– Очевидно знае нещо.

– Чудя се откъде – каза Алекс. – Мисля, че колкото по-бързо се видим, толкова по-скоро ще разберем. Време е да вървим.

– Как ще стигнем до там?

– Май нямаме голям избор. С кола. Ако вземем самолет, ще стигнем в Бостън за ден. Но докато успеем да си резервираме полет, може да минат и два дни, а и по-дълго, при толкова кратки срокове. С кола ще ни отнеме почти три дни, но така хората на Каин няма да знаят къде сме, нито кога ще пристигнем. Искам да ги държа в неведение колкото може по-дълго.

– Аз също.

– Не на последно място – каза Алекс, докато си обличаше якето, за да скрие пистолета под него, – не ми допада идеята да се разделяме с оръжията си по време на полета. На летищата има детектори за метал точно като в „Майката на розите“. Не можеш да качиш в самолета никакво оръжие, дори малко джобно ножче.

Щеше да се наложи да си опаковаме оръжията в багажа. При евентуален проблем биха били напълно безполезни в багажното отделение на самолета, точно както бяха и докато ги оставихме заключени в джипа. Освен това нерядко се случва багаж да бъде изгубен или откраднат, особено при положение, че хората на Каин следят летищата в опит да ни хванат, ако решим да летим. Те най-вероятно щяха да ни задигнат багажа, за да са сигурни, че ще бъдем невъоръжени.

Джакс извади откъм гърба си ножа със сребърната дръжка. Превъртя го между пръстите си и го хвана за върха на острието. Изпъна напред ръката си с ножа в нея. Точно тогава Алекс забеляза, че орнаменталната резба образува буквата „Р“.

– Няма никакъв шанс да се разделя с този нож, просто за да ме пуснат да летя във въздуха.

Погледът на Алекс се премести от ножа върху очите й.

– Защо на дръжката има буквата „Р“?

– Тя означава династията Рал. Това е древно оръжие, изключително рядко, малцина притежават такова днес.

– Защо е у теб?

– По същата причина, поради която изявих желание да дойда в този свят. Защото аз вярвам, че ти си този, който ще спре цялата тази лудост. Защото аз вярвам в теб, Александър Рал.

Това е същият този нож, който наточих и с който направих онези резки по кората на дървото от твоята картина. Ти ги нарисува в картината си, тези резки, направени с този нож, който аз точех, подготвяйки се за идването си тук. Ти си свързан с това острие поради много причини, точно както си свързан и с всичко останало.

– Напълно ли си убедена, Джакс?

Тя се усмихна.

– Абсолютно. Точно както и ти си убеден.

– Страх ме е, като си помисля колко добре ме познаваш. – Алекс отвърна на усмивката й.

Извади телефона от чашата с вода, отвори капачето и го счупи. После подаде на Джакс двете парчета.