Unknown - index1

– Да. Доста се засрамиха, че не са се досетили сами. Всъщност бяха направо съсипани. В момента се връщат назад в миналото и анализират проблеми, които навярно са възникнали в резултат на този пропуск.

– Кои, по дяволите, са тези хора? – прошепна Алекс на Джакс.

Тя сбърчи чело и поклати глава, в знак, че няма представа и че споделя тревогата му.

– Трябва да ти призная, Майк, безпокои ме това, че са намесени други хора, че още някой е наясно с плановете ни. Това е предпоставка за неприятности.

– Алекс, аз съм поверил живота си в ръцете на тези хора.

– Радвам се за теб, но аз не съм убеден, че мога да им доверя своя и този на Джакс.

– Разбирам те, но мога да те уверя, че на тези хора може да се вярва.

– И така да е, не може ли просто да им занесеш документите, след като аз ги подпиша? Защо трябва да ги водиш на срещата ни?

– Защото те всички са в борда на директорите на „Дагет Тръст“. „Дагет Тръст“ имат сериозни интереси в това начинание. За да се смени собствеността върху земята, директорите трябва да присъстват. Техническата страна на процеса е описана със заплетена правна терминология, но в общи линии нещата се свеждат до следното: на практика те трябва да одобрят встъпването ти във владение на земята.

– Какво имаш предвид с това „да одобрят“? Мислех, че след като отговарям на условията, посочени в завещанието – а това е факт, – тогава земята става моя.

– Така е, но одобрението също е условие, както и плащането на държавните такси. Помниш, че ти казах за таксите, нали?

Алекс реши, че е странно да го споменава точно сега.

– Да. Колко точно?

– В момента не разполагам с окончателната сума на разноските, но ще е малко под десет хиляди долара.

На Алекс му се видя малко солено, но си замълча. Нямаше представа нито колко работа е вложена, нито колко адвокати са били необходими, за да я свършат. Предвид допълнителните рискове можеше да предполага, че сумата не е съвсем неоснователна.

– А ако по някаква причина те не одобрят?

– Алекс, повярвай, тези хора нямат търпение да ти прехвърлят собствеността върху земята.

– Защо?

– Защото въпросът с наследството на този конкретен парцел хвърля сянка от векове насам върху много хора, преди да се появиш ти. Те знаят, че тази земя е била предопределена да бъде твоя.

– И откъде го знаят?

След дълго мълчание човекът отговори:

– Законът на деветките.

Алекс за малко да изпусне телефона. Лицето на Джакс пребледня.

Гумите на колата продължиха да поддържат монотонния си шум от съприкосновението с асфалта. Алекс не можа да схване къде в цялата тази история стои „Дагет Тръст“, нито пък откъде тези хора знаят за огледалата, да не говорим за Закона на деветките.

– Е? – прошепна той на Джакс.

Тя отново сбърчи чело и поклати глава, този път в знак, че и тя нищо не разбира.

– Алекс, там ли си?

Той се покашля.

– Къде предлагаш да се срещнете с Ханк и Джена Крофт?

– В „Даунистър Мотел“ в Бангор. Най-прекият маршрут до земята е по междущатско шосе 95. Реших, че ще е добре да се видим някъде по този път в Бангор. Градът е достатъчно голям и ще им е трудно да го държат целия под око, както биха следили едно по-малко градче в близост до земята.

– Има логика.

– „Даунистър Мотел“ е в непосредствена близост до междущатско шосе 95, на „Хамънд Стрийт“, в самия Бангор. Като наближите, ще ви дам точния адрес и подробности как да го откриете, но по принцип се стига лесно. Отбиваш вдясно от междущатското шосе 95 и продължаваш малко на север.

– Добре. Не използвай този телефон да се обаждаш на когото и да е друг. Звъни от него само на нас. Вече имам номера му. Ще ти се обаждам по пътя, за да знаеш как се движим. В случай че на този телефон се обади друг освен мен, веднага го изхвърли и купи нов, от който ми позвъни незабавно.

– Колко време мислиш, че ще ви отнеме?

– Не знам. Вече започва да се стъмва. Може би още три дни. Искам да съм предпазлив и да не привличам внимание върху нас. Също не искам да се появя там изтощен от пътуване и недоспал. Ако не внимаваш с тези хора, рискуваш сериозни главоболия. Като наближим, ще съм в състояние да ти дам по-точно време на пристигане.

– Звъни по всяко време, денонощно. Ще нося този телефон непрекъснато със себе си.

– Аз също. Ако усетиш нещо гнило, искам веднага да разбера.

– Дадено. Уверявам те, всички сме изключително внимателни.

– Ами колегите ти в офиса? Някой друг знае ли за земята, за мен?

– Аз съм офисът.