Unknown - index1

– Вземи. В другия край на паркинга има контейнер за боклук. Аз ще прибера нещата ни в джипа, а ти изхвърли това.

– С удоволствие.

46

ТЪКМО БЯХА ПРИКЛЮЧИЛИ със зареждането на джипа с гориво и купуването на нещо за ядене от „Амана Колонис“ край междущатско шосе 80 в Айова, когато телефонът на Алекс иззвъня. Не се наложи да гадае кой се обажда.

– Здрасти, Майк – каза той, докато поглеждаше през лявото си рамо, за да се включи в движението.

– Всичко наред ли е, Алекс?

– Добре сме. Пътуваме към теб. Пуснал съм те на високоговорител.

– Изпълних дословно указанията ти.

– И не си използвал този телефон да говориш с никой друг, нали?

– Не. Това е първият разговор от него, току-що го разопаковах.

Алекс с облекчение отбеляза, че човекът приема всичко съвсем сериозно. Замисли се обаче защо – какви ли сблъсъци е преживял, за да сътрудничи сега така охотно.

– Чудесно. Благодаря.

Другото, което безпокоеше Алекс, бе, че очевидно Каин знаеше за земята. Защо иначе ще прибира Бъкман на деветия етаж в „Майката на розите“, където да е под „грижите“ на доктор Хофман. По един или друг начин са могли да измъкнат всичката необходима им информация от партньора на Майк Фентън – и бог знае от кого още.

И ако хората на Каин следяха летища и автогари, за да хванат Алекс и Джакс, то тогава със сигурност щяха да ги чакат и при земята в Мейн. В края на краищата те трябва вече да са разбрали къде е тя. Също така би трябвало да са разбрали, че Алекс рано или късно ще се появи там. Всичко водеше към онова място.

Естествено, ако можеха да причакат Алекс и Джакс на някое летище, биха ги сварили невъоръжени, което би ги улеснило доста. Може би точно на това се надяваха. Те искаха Алекс жив, но със сигурност щяха да убият Джакс на място.

Сега поне, когато се натъкнеха на хората на Каин при земята в Мейн, Алекс и Джакс щяха да са въоръжени и готови за действие.

– Не съм сигурен кога ще пристигнем там – каза Алекс в отговор на въпроса на Майк. – Мисля, че ни остават още около хиляда мили до Бостън. Днес тръгнахме малко по-късно, предполагам ще пристигнем вдругиден по-късно през деня.

– Заради предположенията ми, че офисът ми е под наблюдение, не ми се ще да си уговаряме среща в Бостън. Мисля, че ще е по-добре да се видим някъде в близост до земята, а и до останалите.

– Имаш ли предвид конкретно място?

– Да. Направих резервации, ако ти и Джакс нямате нищо против. А ако имате, мога да променя мястото. Намира се малко след Бостън, на път за Мейн, така че да не ви забавяме.

– Ами, предполагам и ние сме заинтересовани да стигнем до земята по-скоро.

– Това беше и моята идея.

– Добре, къде да се срещнем?

– В Бангор, щата Мейн. В момента се намирам в мотел в покрайнините на Бостън. След ден-два тръгвам за Бангор, веднага след като приключа с някои правни подробности. Вече ви направих резервация на името Ханк Крофт.

– Как ти хрумна името?

– Забих произволно пръст в телефонния указател. Стори ми се лесно за помнене. Аз ще съм отседнал на същото място.

– Ханк Крофт. Ясно. Но при настаняването в мотел обикновено искат шофьорска книжка или друг документ за самоличност.

– Това е една от причините да съм все още в Бостън. Ще се погрижа за това. Ще се учудите колко е лесно да се сдобиеш с подобни документи. Така или иначе се заех с това, реших да извадя документи за самоличност и на госпожа Джена Крофт – дадоха ми и отстъпка за количество. Ще ви я включа към сметката. В документите се казва, че сте женени. Реших, че така ще е по-лесно.

– Джена Крофт. Харесва ми – наведе се Джакс към телефона в ръката на Алекс. – Спомена, че там ще сме по-близо и до останалите. Кого имаш предвид?

– Няколко човека от „Дагет Тръст“. Трябва да подпишат документите за право на ползване върху земята.

– И те знаят, че ти отиваш там? – попита Джакс. – Знаят, че ние също идваме? Знаят мястото на срещата?

– Да.

Алекс стисна в юмруци волана, но успя да запази гласа си спокоен.

– Майк, те могат да бъдат проследени. Могат да свършат куп неща, които да ни издадат.

– Предадох им твоите инструкции. Ще изпълнят всичко, което ми каза, и ще правят точно това, което и аз правя.

– Но откъде си сигурен, че ще приемат нещата достатъчно сериозно? – попита Джакс.

Алекс долови нюанс на притеснение и гняв в гласа й.

– Те са много внимателни. Именно те ми казаха за огледалата.

Алекс и Джакс се спогледаха.

– А ти каза ли им за огледалата за обратно виждане в колите? – попита Алекс.