Unknown - index1

– Какво искаш да кажеш?

– Останахме аз и Уолтър Бъкман. Господин Ланкастър почина преди години в автомобилна злополука.

Същото както при бащата на Алекс, но той премълча този факт.

– Двамата с господин Бъкман вършите всичко в офиса? Нямате секретарки или асистенти?

– Не, няма друг освен нас. Ние имаме само един клиент – „Дагет Тръст“.

Алекс погледна Джакс и повдигна вежда.

– Трябва да приемем, че всичко, което е било достояние на Уолтър Бъкман, сега е известно и на тях – каза Джакс. – Тези хора не се спират пред нищо, за да получат нужните им отговори. Бъди сигурен, че ако той обича яйцата си със сол, те знаят с колко точно сол.

– Вече взехме това под внимание. Правим всичко възможно да неутрализираме ефекта от всичко, което е станало тяхно достояние.

– Да се надяваме, че не е прекалено късно – отбеляза тя.

– Мога да те уверя, че направихме всичко по силите си да намалим риска. Както сама каза, тези хора са опасни. Не сме в състояние да елиминираме напълно всяка заплаха, но правим каквото можем. Освен ако нямаш други идеи?

– Не – отвърна Джакс. – Знаем колко опасни са тези хора, но не знаем нито колко са, нито какво са намислили, още по-малко подробности около намеренията им.

– Освен това, че са опасни, сме в пълно неведение относно това, какво става – добави Алекс, като не беше напълно убеден, че този човек не е свързан по някакъв начин с Радел Каин и не ги води в капан. Ако Майк Фентън беше на страната на Каин, Алекс не искаше да му дава отговори, които те нямаха. – Вие сигурно знаете повече от нас. Надяваме се, като се видим, да ни осветлите по въпроса какво точно става.

– Ще държим връзка – каза Майк. – Дръж ме в течение как се движите.

– Дадено. Довиждане засега.

– Довиждане.

Алекс затвори телефона, като щракна капачето му. Обърна се към Джакс.

– Какво мислиш?

– Не знам. Законът на деветките е свързан с моя свят. Не разбирам как някой тук може да знае за него.

– Сега е свързан и с моя – напомни й Алекс. – Мислиш ли, че и това е засада?

За момент устните й се разкривиха, докато осмисляше отговора си.

– Не съм сигурна, но този човек ми изглежда откровен.

– Но е възможно да ни подмамва в капан. Нито за момент не съм подозирал, че доктор Хофман може да работи за Каин, нито пък, че сестрите и другите служители са от твоя свят.

– В едно съм сигурна – Каин би дал мило и драго, за да те докопа. Не можем да позволим това да се случи.

– Значи според теб трябва да се надяваме, че Майк Фентън и останалите са на наша страна, но въпреки това трябва да имаме едно наум, че може и да не е така.

– Повече от това не можем да направим.

47

– ВИЖ – ПОСОЧИ ДЖАКС с пръст. – „Хамънд Стрийт“, две мили.

Алекс проследи с поглед зелената табела в мъглата, докато прелитаха покрай нея, насочили се на север. Беше късен следобед и движението започваше да се сгъстява с наближаване на пиковия час.

Той погледна през рамо и се престрои в дясната лента. Току-що бе задминал жена в малка кола, която изглеждаше ужасена от времето навън. Да се кара без огледало за обратно виждане беше неприятно, но Алекс бързо свикна – стигаше му само да си припомни отчаяната битка с мъжа от света на Джакс на задната седалка на черокито. Той видя, че жената, която току-що изпревари, се е вкопчила здраво във волана. Очите й бяха ококорени и вперени право напред, докато съвсем сама успя да предизвика задръстване на платното – толкова притеснена от опасностите на пътя, че самата тя се превърна в опасност.

– „Хамънд Стрийт“, една миля – посочи отново Джакс.

По време на дългото пътуване Джакс се бе превърнала в добър навигатор. Отне й малко време да преодолее неудобството си от скоростта на магистралата, но сега вече се чувстваше съвсем спокойна. Беше добра в разчитането на карти и имаше остро зрение, така че бързо фиксираше табелите, указващи посоката към една или друга магистрала в далечината, докато пътуваха на изток, а после и на север. Освен това държеше под око колите около тях – и най-вече пиратските камиони на водопроводни фирми, – които евентуално биха могли да ги следят. На няколко пъти се отклоняваха и тръгваха по обиколни маршрути, за да се убедят, че някоя кола зад тях не ги преследва.

Джакс остана силно впечатлена от големината на някои от градовете, през които минаха, и не можеше да се нагледа на пейзажите и природните красоти извън населените места. Беше турист в странен за нея свят. Детинското й изумление от света караше Алекс да се усмихва.