Unknown - index1

Алекс беше толкова зает да преценява присъстващите, че докато Майк ги запознаваше, беше убеден, че няма шанс да запомни имената им. Никой от тях не приличаше на пират. Всички бяха облечени в нови дрехи, за които в една или друга степен можеше да се каже, че са наскоро разопаковани. Очевидно бяха изпълнили указанията на Алекс и не се бяха отбивали вкъщи или на друго обичайно място.

Майк го покани с жест към масата в дъното, където старателно бяха подредени документите.

– Какво ще кажеш първо да приключим с работата? Да се погрижим за собствеността върху земята, за да е всичко завършено и легално?

– Разбира се.

– Носиш ли парите за таксите?

Алекс извади хартиен плик от вътрешния джоб на якето си и го подаде на Майк.

– Вътре има точно десет хиляди.

– Точната сметка е девет хиляди шестстотин седемдесет и пет долара.

Човекът отвори плика и отброи три банкноти от по сто долара. После затършува из джоба си и извади още двайсет и пет долара. Даде ги и тях на Алекс.

– Готово. Всичко е надлежно платено.

Алекс сгъна банкнотите и ги прибра в джоба си.

– Ако не възразяваш, каква е цялата тази работа с парите?

– Виж, доста трудно е за обяснение, а и имаме по-важни неща за вършене, но накратко, става дума за традиции, свързани с тази земя и нотариалния акт за нея. Най-елементарно казано – „стойност срещу стойност“. Условията по предаване на собствеността включват подобни практики, които може и да изглеждат странни в моменти като този, но те имат своето важно предназначение и трябва да се изпълнят дословно. Заплащането на услугата е едно от тези условия.

Алекс беше повече от щастлив да похарчи парите, с които Седрик Вендис беше купил картините му, за да ги обезобрази после. Да ги използва за адвокатските такси по придобиване на земята, която Вендис и Каин така отчаяно желаеха, изглеждаше като справедлива ирония на съдбата.

– Сега, когато таксите са уредени – продължи Майк, – можем да преминем нататък.

По негова покана Алекс седна на масата зад купчината документи и папки. Майк седна до него, останалите ги наобиколиха, за да наблюдават. Усещането беше като при някаква официална церемония.

Адвокатът отвори най-горната папка.

– Всички тези документи трябва да се подпишат на местата, които съм означил с малките червени стикери.

Алекс изгледа високата около три сантиметра купчина.

– Не трябва ли първо да прочета всичко това?

– Разбира се, заповядай, освен това като адвокат аз съм длъжен да те посъветвам да го направиш, въпреки че мога да те уверя, че съм прегледал всичко лично и всичко е наред. Ако не разбираш нещо, ще се радвам да ти обясня.

Алекс взе химикалката и прегледа първите две страници, защипани с телбод. В тях надлежно се установяваха двете страни по споразумението. Необходими бяха цели две страници, за да се каже, че той е Алекс Рал, а „Дагет Тръст“ е именно „Дагет Тръст“.

Алекс започна да подписва.

Майк Фентън отместваше всяка вече подписана страница. Алекс преглеждаше набързо документите, най-вече да забележи нередности. Всичко изглеждаше така, както си бе представял, че трябва да изглежда едно прехвърляне на собственост. При възможността хора да пренасят оръжия през портал в друг свят правните подробности около собствеността на земята не изглеждаха от първостепенна важност, но независимо от това, за всеки случай, той продължи да преглежда документите.

Тогава дойде ред на страниците за „Дагет Тръст“. Те съдържаха девет подписа – на деветимата попечители на фонда. Те също изискваха подписа на Алекс.

– Какво е това? – сбърчи чело Алекс при вида на попечителското споразумение.

– По същество това те поставя начело на „Дагет Тръст“, ставаш главен попечител на земята на „Дагет Тръст“ – цялата.

– Какво имаш предвид под цялата? – Алекс вдигна поглед от документите.

– Тази, която ти наследяваш, както и всичката останала, свързана с нея – всичката земя, контролирана от „Дагет Тръст“. Тя трябва да остане едно цяло. По този начин ти ще отговаряш за всичката земя като цяло.

– Всичката – изгледа го Алекс.

– Да, точно така.

– И колко точно е това?

– Общо ли? Шейсет и пет хиляди акра.

– А какво ще рече аз да отговарям за земята? – не откъсваше от него очи Алекс.

Майк Фентън сплете пръсти и сложи ръце на масата.

– На практика тя цялата става твоя, след като поемеш собствеността върху ключовия парцел. Ти ставаш главен попечител. По същество това означава, че ти ставаш „Дагет Тръст“. Трябва да се придържаш към условията в нотариалния акт, разбира се, но всичката земята е твоя.