Unknown - index1

Алекс огледа внезапно придобилите сериозност лица на хората около себе си.

– Искаш да кажеш, че сте някакъв вид жреци или като рицарите тамплиери, или нещо такова?

– В известен смисъл да – потвърди с кимване един от мъжете.

Алекс остана донякъде изненадан, че никой не отхвърли подобно твърдение като абсурдно. Всъщност, откакто научи, че Джакс идва от друг свят и след като стана свидетел на събитията от последните седмици, той самият усещаше, че вече няма много неща, които биха могли да го шокират. Тревожеше го обаче фактът, че наследството на парче земя го е въвлякло насред тайна организация.

Алекс огледа лицата и вперените в него очи.

– И какво точно е това древно тайно общество? Какви са целите му?

– Това е дълга история с още по-дълга предистория – обади се Хал Халверсън. – В даден момент ще те запознаем с всички подробности, но засега не ми се струва удачно. Не ми допада идеята всички да сме тук заедно, на едно място. Обикновено избягваме подобни неща. Не искам да кажа, че хората, които ни създават всичките тези неприятности, знаят за нашата среща. Доколкото ни е известно, няма никаква гаранция който и да е от присъстващите неволно да е станал причина за предстоящи главоболия. Затова с цел предпазване на фонда ние рядко се събираме по толкова много членове наведнъж.

– Къде са останалите? – попита Алекс.

– Всички от охраната са членове на фонда – обясни Хал. – Освен тях има още няколко членове, пръснати из Европа. Като изключим тях обаче, останалите сме тук, в тази стая.

– Хал е прав – намеси се Майк. – Сега ще ти разкажем кратката версия, а подробностите ще останат за после.

– Очертава се интересно – измърмори под носа си Джакс и скръсти ръце.

– Преди много години…

– Колко точно? – прекъсна го Алекс.

– Не сме напълно сигурни. – Майк махна пренебрежително с ръка. – Много повече от хиляда години според нас. Както и да е, преди много векове било създадено обществото „Дагет“. Още от самото си начало то било изключително потайно. Не съществуват никакви писмени сведения за съществуването му, освен счетоводството и нотариалните документи. Основателите на „Дагет“ рискували живота си. Разкриването им пред когото и да било почти със сигурност било равносилно на смърт.

– Защо било толкова важно създаването на това общество? Какво налагало хората да рискуват живота си за него? – попита Алекс.

– Обществото ни се основава на вярата, че част от хората на тази земя са преселници от друг свят.

Алекс отново огледа лицата на всички присъстващи.

– Имаш предвид извънземни, които са пренесли тук хора с летящите си чинии? – попита той, тъй като все още не беше готов да им издаде, че знае за какво точно говореха те.

Алекс не искаше да ги заблуждава, правейки се на глупав, нито пък искаше да изглежда така, все едно им се подиграва. Той вярваше, че те са на негова страна. Те очевидно искрено бяха заинтересувани от неговата безопасност и бяха отдадени на запазване сигурността на земята, в която се намираше порталът. Същевременно залогът бе прекалено висок, за да може да си позволи да се притеснява твърде много да не нарани чувствата им. Животът му, както и животът на Джакс и на много други хора от двата свята, беше поставен на карта. Някои вече се бяха разделили с живота си. Той искаше да разбере със сигурност какво знаят членовете на „Дагет Тръст“, преди да им разкрие информацията, с която разполагаше той.

– Не съвсем – каза Майк, – книгата просто казва…

– Каква книга? – попита Джакс, внезапно изопнала тяло и наострила всичките си сетива.

Един от мъжете пристъпи напред. Беше единственият чернокож в групата. Изглеждаше наскоро прехвърлил петдесетте и в относително добра форма. Главата му беше обръсната и носеше малки очила с тънки рамки. Беше облечен с панталон в цвят каки и червена риза на шотландско каре, но изглеждаше като че ли беше роден да носи само елегантни делови костюми. Протегна ръка и се представи.

– Аз съм Ралф Овъртън и отговарям за книгата.

– Аз бих попитал същото като Джакс – каква книга? – Алекс се здрависа с него.

Ралф намести очилата си.

– По времето, когато е създадено обществото, е била съставена една книга. Тя съдържа разнообразна информация, а също и скици. Не полиграфски издържана, не прилича да е дело на монаси от онова време или нещо такова. По-скоро е самоделна изработка, груба и недодялана. Но това е единственият писмен източник, с който разполагаме.