Unknown - index1

– Рисунка ли? – попита Джакс. – Каква рисунка?

– Най-първите членове на обществото не знаели къде се намира мястото, споменавано в книгата, но в нея имало груба скица, която показвала как изглежда то. Тъй като Леон Дефорс бил член на обществото, той внимателно изучил тази скица и когато по време на една от експедициите си попаднал на мястото, на мига го разпознал. Така установил местонахождението му – с помощта на рисунката.

– С времето – взе думата Майк – те осъзнали, че с прииждането на нови заселници в Нова Англия ще се нуждаят от повече ресурс, за да опазят това уникално място. С течение на годините обществото започнало да изкупува земите в тази област, която смятали за изключително важна – районът, където се намирало мястото, обозначено на рисунката в книгата.

Впоследствие изкупили и околните парцели, като така оградили с допълнителна буферна зона своята тъй ценна придобивка в центъра – ядрото на имота, който наследи ти, Алекс. Те създали фонда с цел допълнителна защита. Наследството било създадено, за да се спази Законът на деветките и да се изпълни пророчеството от книгата.

През последвалите години старите членове измирали, нови заемали местата им. Целта на всички била обща и те работели заедно, за да я постигнат – просъществуването и запазването на сигурността на обществото и на скъпоценната земя. Членовете инвестирали във фонда собствени средства в полза на земята.

– Трябва да е ясно едно – продължи Ралф с усмивка. – Законът на деветките идва от тази древна книга, той е неразривно свързан с нея, със земята, с теб. От самото начало членовете на обществото са го изучавали. През последвалите векове условията в него не се изпълнили. Но обществото останало бдително и членовете му търпеливо очаквали времето, когато това щяло да стане.

– Ние сме първите членове на обществото „Дагет“ – Майк отново обиколи с жест присъстващите в стаята хора, – станали свидетели на описани в книгата събития. Нямам думи, с които да опиша какво означава това за нас, господин Рал.

– Ама че история – отрони Алекс в последвалата тишина. – Доколко и каква част от нея според вас е истина?

Някои от членовете на обществото „Дагет“ си размениха тревожни погледи.

– Хайде да им покажем – подкани ги най-накрая Ралф.

– Какво трябва да ни покажете? – поинтересува се Алекс.

Хал Халверсън отиде в другата стая, а Ралф продължи разказа си.

– Не посмяхме да донесем книгата. Предвид интензивните събития, които ни затрупаха като лавина в последно време, решихме, че да я носим с нас тук би било твърде опасно. Книгата се съхранява в сейф в трезора на банка в Бостън заедно с нещо друго, което обаче сме донесли тук. Всъщност по отношение на книгата… Освен опасността да не попадне в ръцете на хората, които ни причиняват толкова главоболия напоследък, тя, както можеш да си представиш, е в изключително крехко състояние. Ние рядко се осмеляваме да я докосваме с ръце.

– Разбирам – увери го Алекс.

– Но в замяна на това донесохме нещо друго – каза Ралф и се почеса по едната вежда. След това намести очилата си, докато чакаше. – Надявахме се, че това ще означава много повече за теб, тъй като е в значително по-голяма степен пряко свързано с теб.

Хал Халверсън се появи от другата стая с продълговата кутия в ръце, не по-дълга от две педи. Беше изработена от дърво, което бе толкова почерняло от старост, че изглеждаше напълно черна. Халверсън внимателно я положи на масата.

Ралф пристъпи напред.

– От самото начало тази вещ се съхранява заедно с книгата. Всъщност тя е по-стара от нея и на практика е една от основните причини за съставянето й, както и мотив за основаването на обществото.

Той внимателно повдигна капака на кутията.

Вътре имаше сребърен нож, който изглеждаше като брат близнак на този, който носеше Джакс.

Ралф почтително и изключително внимателно плъзна пръст по сребърната дръжка, която бе поставена в легло от лилаво кадифе.

– Според книгата буквата „Р“ е обозначителен знак на Дома Рал. Тя ни показва, че този нож е бил донесен от другия свят, където някога е бил носен от елитната гвардия пазители на Господаря Рал.

– Добри духове! – промълви Джакс, неспособна да откъсне погледа си от ножа в кутията.

Пред очите на пълната с хора стая тя извади своя нож, превъртя го в ръката си и го сложи до другия на масата.

Всички погледи бяха приковани в двете абсолютно еднакви оръжия с гравирана буква „Р“ на дръжките.