Unknown - index1

– Всички на пода!

Замръзнаха на място изненадано.

– На колене! Веднага или ще стрелям!

Хората започнаха да коленичат панически.

– Ръцете на тила! С преплетени пръсти!

– Аз съм лекар – обади се един мъж. – Джакс е ранена. Нека й помогна.

– На колене или си мъртъв! Ясно ли е?

Мъжът кимна с усилие.

– Джакс? – попита той през рамо, без да отделя поглед от наредените на пода хора. – Сериозна ли е раната ти?

– Не толкова, че да оставиш глока.

Думите й никак не го успокоиха, защото знаеше, че според нея той бе по-важен за осуетяването на плана на Каин от нея самата. Поне все още говореше.

– Хал, иди да провериш, моля те – направи знак с глава към нея той.

Халверсън, който бе извърнат настрани, подпрян на едно коляно, се втурна да изпълни молбата. Самият Алекс се бе съсредоточил върху най-неотложното – да наблюдава внимателно всички, в случай че мъжът, нападнал Джакс, има съучастници. Не знаеше дали сред обществото няма и други предатели. По негово мнение всичко това беше просто добре скроен капан. Не искаше паниката да го принуждава да дръпне спусъка, но за всеки случай трябваше да е готов.

Алекс продължаваше да държи пистолета насочен към коленичилите на килима в средата на стаята хора, видя Хал да притичва към бара и да взема кърпа. Чу как я разкъсва.

– Хал, кажи какво става.

– Ами, Фред, когото тя уби, е успял да закачи ръката й с ножа. За щастие той не е острен от хиляда години, иначе щеше да е много по-зле. Не съм лекар, но със сигурност ще трябва да се зашие.

Алекс въздъхна с облекчение.

– Какъв е планът, Алекс? – попита Хал и заведе Джакс до бара, като старателно притискаше кърпата в ръката й.

– Планът е да не допускаме повече изненади.

– Тази си беше бая голяма – обади се Ралф от мястото си на пода. – Познавам Фред Лоугън от години и никога не съм и подозирал, че е способен на такова нещо. Не разбирам какво става.

– Значи ставаме двама – добави Майк Фентън.

Алекс държеше коленичилите хора на мушката, като бе изопнал пръста си по дължината на цевта. Притесняваше се да го държи на спусъка, в случай че нещо го сепне и той го натисне неволно. Беше достатъчно опитен в боравенето с оръжия, за да е сигурен, че никой от хората пред него не би могъл да стигне до пистолета му, преди той да натисне спусъка.

Хал изруга под носа си. С периферното си зрение Алекс го видя как води леко нестабилната Джакс обратно.

– Скапаната мивка на бара не стига да се измие и гроздово зърно – каза охранителят. – Трябва да я заведа в банята, за да използвам мивката или ваната там.

– Много ли е зле? – попита докторът.

– Изглежда не е прерязал вени. Извадила е късмет.

– Да бе, голям късмет – изръмжа Джакс.

Алекс долови гнева, скрит зад сарказма й. Радваше се, че се гневи. Това означаваше, че положението не е толкова лошо, колкото бе помислил отначало.

– Имам аптечка в колата – обади се докторът.

– Просто прави каквото ти казва Алекс, докторе, и засега си стой на мястото – отвърна Хал.

– Тогава измий добре около мястото, но гледай да не влезе сапун, после направи стегната превръзка, така че да притиснеш разреза и да спреш кървенето.

– Добре – отекна гласът на Хал от банята, докато светваше лампата.

– Господин Рал? – каза Милдред, неспособна да откъсне очи от кървавия труп на пода пред нея. – Мисля, че ще повърна.

– Погледни ме, Милдред. – Изплашената жена вдигна очи към него. – Ще ти мине. Не гледай към него, гледай мен. Няма да повърнеш. Ти си член на обществото „Дагет“. Бъди силна!

Думите му сякаш й помогнаха да се стегне малко. Пое си дълбоко дъх и продължи да гледа Алекс. Той се надяваше, че тя все пак няма да повърне.

– Не разбирам – каза Майк Фентън. – Всички познаваме Фред Лоугън от години.

– Не се обвинявай – отвърна Алекс. – Тези хора измамиха и мен. Добри са. Ти познаваш Фред от години. Аз познавам повечето от вас само от няколко часа. Залогът е голям. Надявам се да разберете защо не мога да си позволя да рискувам.

Повечето кимнаха.

Алекс се зарадва при вида на Джакс, която излизаше от банята. На лявата й ръка имаше импровизирана превръзка, пригодена от накъсана на ивици хотелска кърпа.

Тя коленичи до Алекс и извади ножа си.

– Добре съм – прошепна му. – Просто съм ядосана на себе си, че позволих да ме хване неподготвена. Чувствам се като пълна глупачка.

– Поне вече знаеш как се чувствах аз.

Няколко души, които се намираха най-отпред в групата, си поеха рязко дъх, когато Джакс се наведе и започна да изписва с ножа символи върху челото на мъртвия. Бежовият килим около главата му беше прогизнал от кръв, но от новите разрези бликна още.