Unknown - index1

– Условията в нотариалния акт. Искаш да кажеш, че не мога да строя например?

– Всъщност като главен попечител ти имаш право да построиш нещо за себе си върху земята, предвид че отговорността по надзора й е твоя.

– И не мога да продавам своя парцел на друг освен на фонда.

– Точно така.

– Но ти каза, че по същество аз ще бъда целият фонд.

– Точно така.

– Значи, ако реша да продавам – уверявам те, аз не искам, просто обсъждаме, – откъде ще дойдат парите?

– Нека ти покажа – каза Майк и започна да разлиства папките.

Една от жените, вече на години и с четвъртито телосложение, се наведе, за да помага. Тя се усмихна, когато Алекс я погледна.

– Казвам се Милдред, счетоводител съм на „Дагет Тръст“. Аз отговарям за този аспект от фонда. Естествено, ще съм на твое разположение за всякакъв вид съдействие.

– Ще се убедиш, че Милдред е незаменима – каза Майк.

Алекс не искаше да се убеждава в незаменимостта на счетоводителката. Той просто искаше да спре Радел Каин, за да не може да пренася технологии в света на Джакс.

Милдред бързо откри нужната папка, измъкна я от купа и я отвори пред Алекс.

– Ето – каза тя. – Това е финансовата история на фонда. През всичките тези години инвестициите му винаги са били възможно най-стабилни и безрискови. Никой от попечителите на „Дагет Тръст“ не е предприемал каквито и да било рискове, така че състоянието на фонда нараства доста бавно, но затова пък сигурно.

– И на каква сума възлиза?

Милдред посочи един ред числа.

– Малко над шейсет и три милиона долара.

– Шейсет и три милиона? – запримигва Алекс.

Майк кимна.

– Точно така – тази сума не включва сметката с петгодишен падеж с натрупаните лихви. Повечето пари са в няколко сметки зад граница. Естествено, не можеш да пипаш основния капитал, това е едно от условията. Но като главен попечител ти имаш правото над всичките лихви, които той носи. След покриване на разноските, разбира се.

Майк се почеса по носа и запрелиства страниците.

– Да видим… миналата година например, след покриване на разноските на фонда, от лихвите са останали около деветстотин хиляди долара – не забравяй, че миналата година лихвеният процент беше рекордно нисък. Обикновено остава повече. Също така можеш да разполагаш с всички неусвоени лихви от предходни пет години – това е сметката с петгодишен падеж, за която ти споменах. Така че, общо, сумата, която си могъл да изтеглиш при желание, е била малко над пет милиона долара.

Алекс продължаваше да го зяпа.

– Искаш да кажеш, че мога да изтегля тези деветстотин хиляди от лихви – плюс петте милиона, ако искам – и да похарча всичко за вечери с омари?

Всички се разсмяха.

– Да, ако това искаш – каза Майк. – Всички пари, които не изтеглиш, просто остават в сметката за дължими лихви. Всичко, което не е изтеглено преди падежа, в края на всеки петгодишен период преминава в сметката на фонда и става част от основния капитал. Веднъж постъпили в сметката, тези пари вече не можеш да използваш за лични цели. Естествено, занапред те ще носят допълнително лихви, които да можеш да теглиш.

– Но щом като фондът има всичките тези пари, защо, за бога, толкова много държахте да си платя таксите за правните услуги?

– Става дума за много повече от вътрешни правила на фонда. Това е едно от условията за наследяване. Това е част от преценката, че човекът, наследяващ земята, е точният наследник, че е отговорен и приема на сериозно задълженията си.

Преди да платиш таксите, ти не си собственик на земята и главен попечител на фонда. Нямаш никакви законови права над парите на фонда. Затова трябваше да платиш за моите юридически услуги по наследството безропотно и без да се опитваш да избегнеш това задължение. По този начин фондът удостоверява твоята почтеност. И сега, след като плати за услугата, ти вече не само владееш земята, но си и главен попечител на фонда, което ти дава пълното право върху парите от лихвите. Сигурен съм, че разбираш защо е така жизненоважно за сигурността на фонда начело да стои отговорен човек. Милдред ще ти помогне да навлезеш в нещата.

– А разходите? Какви са разходите на фонда?

Майк посочи с жест към групичката около тях.

– Освен нашето възнаграждение за работата ни във фонда най-големият разход е за осигуряването на охраната.

Един от мъжете пристъпи напред и протегна огромна, здрава ръка.

– Хал Халверсън, господин Рал. Аз отговарям за охраната на земите.

Макар мъжът да не беше прекомерно едър, беше от типа хора, с които Алекс не би искал да влиза във физическа конфронтация. Хал Халверсън може би наближаваше петдесетте, но изглеждаше така, сякаш с всяка изминала година става все по-корав и силен.